Петър Бобев - Зеленият вампир

Стамов забеляза и другото, което го слиса не по-малко. Птицата чудовище не беше сама. Водеше я, вързана за врата, човек, не лемур, съвсем гол русокос мъж, който пристъпваше пред нея бавно, забил поглед в земята, без да поглежда встрани.

Бял човек сред лемурите! Какво диреше тук? Дали не би могъл…

И Стамов му извика на френски:

— Човече, помогнете!

Повтори на английски. На български.

Мисионерът изсумтя до него:

— Оставете! Снощи си продрах гърлото подире им. Не отговарят. Като глухонеми.

Русият мъж продължи пътя си съвсем безучастно, сякаш нищо не виждаше около себе си, сякаш нищо не чуваше.

После се подаде втори епиорнис с водача си, също светлокос. И трети. Стамов забеляза, че на левия птичи крак беше завързан някакъв камък. С особена правоъгълна форма, с особени драскулки по него. На какво ли му приличаше? Къде беше виждал нещо подобно?

Подире им две също тъй руси голи жени избутаха навън по гръб огромна костенурка. Една от тия, които днес се намират само като изкопаеми и са толкова големи, че върху черупките им биха се сместили няколко души наведнъж. Нима и тя беше оцеляла тук, в тая пещера? А защо само тук? Кой я бе запазил — лемурите или хората?

Не му остана време да си отговори. Лемурите го повлякоха отново към вътрешността, безшумни като преди. Бавни, ала непоклатими, настойчиви като валяк, стиснали го с ръце като клещи.

Ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Накрая го обгърна пълният мрак, такъв плътен, непрогледен, какъвто съществува само в пещера. Или не, не пълна тъмнина. Понякога виждаха ниско под себе си светещи очи. Кръгли, подобни на фосфоресциращи жълти опали, вторачени, зли, вдъхващи ужас. Зловещи привидения, но привидения с яки мускули. Повлечени от безпощадната им хватка, пленниците се спъваха в неравностите, залитаха, ала не падаха — жилавите ръце не ги изпускаха нито за миг.

Наоколо се чуваше леко шляпане на крака, удряне на копие в копие, други неизвестни скърцащи звуци. Но никакъв глас, никаква дума.

Как се разбираха помежду си победителите им?

Все по-навътре! По-навътре! Накъде ли? Какво ли ги очакваше там, накъдето ги водеха?

Внезапно човешки глас процепи заплашителната тишина. Човешки вик. Вик на ужас, на безмерно отчаяние:

— Хора, помощ!

Женски глас. На малгашки език:

— Моля ви, помогнете!

Отец Доминик намери сили да запита:

— Коя си ти?

— Веломоди! — отвърна гласът. — Пленница на третретретре!

Нито мисионерът, нито Стамов успяха да довършат тоя разговор. Стражите им ги заблъскаха грубо и ги повлякоха тичешком напред, докато женските писъци заглъхнаха из подземните коридори.

Най-сетне спряха. Спряха за секунда-две. После ги тласнаха напред. Преди да си даде сметка, че е политнал в празното, Стамов се стовари на дъното на някаква яма. Редом с него падна и другарят му по участ, който простена болезнено. Види се, бе се ударил по-тежко.

И толкова. Отново тишина. И мрак. Пълен мрак. Дори без просветващите огненожълти зеници.

Стамов се изправи. Нямаше нищо счупено. Опипа пода, стените — гладки каменни стени, чийто край не можеше да достигне с ръце.

— Отче! — повика го той. — Покачете се на гърба ми! Дано достигнете края на стената!

Мисионерът се покатери върху раменете му с пъшкане, протегна ръце и се хвана в ръба на ямата. Не прецени какво би постигнал с това. Обезумял от страх, той се поддаде на инстинкта си като дивият звяр, който търси свободата. С неподозирани сили се вкопчи в спасителния ръб и се преметна горе. Измъкна се от ямата. После затича слепешката в мрака.

— Отче! — провикна се отдолу Стамов.

Остана сам. Напълно безпомощен. Трябваше да чака. Нямаше друг изход. Да изчака края си в обятията на онова ненаситно зелено чудовище.

Зеленият вампир съществуваше, вече нямаше съмнение!

И защо да не съществува? Има водорасли пигмеи и водорасли гиганти, като неколкостотинметровата макроцистис. Има дъбове джуджета в японските саксии и дъбове великани. Има треви едва израсли над земята, има и огромни — бамбукът и бананът. Защо тогава да няма насекомоядни великани? На остров Сахалин обикновени растения достигат височина пет-шест пъти превишаваща нормалната. Защо и на Мадагаскар да не съществуват подобни условия, щом като са могли да се появят исполински птици и костенурки?

Изведнъж в далечината проехтя ужасеният вик на мисионера. Шум от борба и гневни ругатни. И само след малко той се строполи върху Стамов, който падна ведно с него.