Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

268

отдих. Посетих го веднъж. Ала не намерих покой в този дом, защото там срещнах Марион, разпътната наложница на моя мъж.

Огромна ярост ме завладя тогава. Напуснах този дом, защото е недостойно дъщеря на паша да дели покрив с прелюбодейка и развратница. Всевишния обаче ме наказа за гордостта ми и ми изпрати големи изпитания.

Защото чуй, о, татко - за мен беше тежко изпитание да срещна мъжа, на когото бях отредена, за когото навремето учех арабски молитви и персийски стихове. Но дважди по-тежко беше това изпитание за мен, понеже Джон Роланд пробуди любовта ми и пося греховни мисли в сърцето ми във време, когато моят съпруг лежеше в леглото у дома и ме чакаше.

Ала Аллах ме защити и не позволи да стъпя на пътя на греха. Справедливият Бог стовари гнева си върху Марион, пред която се разтвориха портите на ада. Разбрах, че мъжът, с когото тя се е отдавала на грях, я е изоставил и тя е сама и самотна, макар да е прекрасна и много веща в изкуството на любовта и живота.

И така, аз останах при своя мъж, но очите ми се отвориха и сетивата ми се изостриха, а умът ми се напрегна.

Татко, животът, който водят неверниците, е добър и интересен само за тях. За жена, родена в Истанбул, е глупав и скучен. В техния свят има прекалено много мъже и твърде малко деца, докато при нас е обратното - малко мъже и много деца. Тук обаче мъжете са като деца, а какви са децата, не знам, защото не срещнах нито едно.

А сега, татко, ще се смаеш! Един чужд мъж посмя да ме целуне, а съпругът ми само се разсмя, въпреки че е добър мъж, а не някакъв мошеник. Толкова странни са обичаите на тукашните хора!

Наистина, неведоми са пътищата на Аллах! В своя гняв той наказа безпътната жена Марион, а с милосърдието си я

269

пощади отново. Вярно, аз бях определена да изиграя ролята на спасителка. Марион, на свой ред, ми помогна да изоставя света на неверните и да започна нов живот в съгласие със себе си. Ние двете бяхме просто оръдия в ръцете на Всевишния. Ала докато аз действах е отворени очи, Марион беше сляпа и дори днес не знае нищо за мислите в сърцето ми. Но така е добре, о, паша, защото трябва да съществува разлика между истанбулска принцеса, останала вярна на съпруга си, и порочна жена, изменила на мъжа си.

Ден след ден седях на една маса с Марион, гледах очите й и изучавах сърцето й. А нощем лежах до съпруга си, гледах неговите очи и изучавах неговото сърце. През цялото това време Джон Роланд беше в пустинята и се кланяше в праха пред Аллах, а аз напразно се опитвах да не мисля за него, но той не излизаше от главата ми.

О, не, паша и татко мой! Никога не бих последвала Джон, ако не бях сигурна, че съдбата на моя стопанин и господар доктор Александър Хаса - Бог да му дари мир - не е в сигурни ръце. А сега вече ръцете на Марион са много надеждни и тя ще му бъде вярна жена, предана и благодарна за милостта, която й оказва моят мъж.

Ето, пак се губя в лабиринта на думите, а ти, татко, още не знаеш какво се случи във Виена и колко странно си играе животът с нас, смъртните.

Случи се в двореца на старите монарси. Залите бяха тържествено осветени и всички танцуваха. Имаше всякакви униформи, по мраморните стени висяха картини и огледала и там видях, че животът на владетелите на тази страна коренно се отличава от живота на нашите повелители - султаните в дворците Йълдъз и Ески сарай.

Всички бяхме насядали около една маса, но само аз знаех нашата тайна. Сякаш чувах как тръбата зове за атака.

После излязохме на снежната улица и се убедих, че Джон е истински мъж и завинаги е покорил сърцето на дъщерята на

270

истанбулския паша. Той удари по лицето доктор Курц. Ти не познаваш доктор Курц, татко, но той е истински негодник, повярвай ми! Джон се нахвърли върху него като вълк на нощен лов, а после незабелязано изчезна. Ние отведохме Курц в къщата му, а всички обвиняваха мен, нашите обичаи и приятелите ми.

Прибрахме се у дома и моят стопанин и господар ми наговори доста горчиви думи. Нарече ме дивачка, която го е опозорила и му е навлякла големи неприятности и че той много се безпокои за мен. Лежах в леглото и мълчах, защото той също ми причини големи неприятности и макар да не го знае, аз се безпокоях за него, понеже щеше да е много самотен и нещастен, ако не бях дивачка. И така, лежах и мълчах, защото мъдрите не се нуждаят от признателност.

После настъпи много вълнуващ ден, паша! Най-напред дойде Марион и облече бяла престилка, за да помага на съпруга ми да прогонва болката от телата на непознатите. Идваха болни и Хаса пропъждаше болестите. А аз седях в съседната стая и продължавах да чувам как тръбата зове за атака.