Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Танцуващите се плъзгаха безшумно по паркета. От време на време подрънкваха шпори. Ярки мундири се люлееха с вълните на валса.

259

Мъж с побелели мустаци и орден „Мария Терезия“ на гърдите стоеше до входа и се усмихваше, отмервайки с крак такта на валса. Някога той заложи на карта своята чест и слава: в битката при Карпатите, на потъналите в кръв поля на Фландрия. Сега стоеше тук, на гърдите му сияеше орденът „Мария Терезия“, а очите му се усмихваха.

С тържествени ритмични стърки гостите прекосяваха залите на замъка. В малък салон свиреше английска капела. В кулоарите имаше малки масички, а дворцовите лакеи церемониално сервираха сандвичи.

Вляво, в края на червения салон седяха Хаса и Азиаде. Присвила очи, тя вдишваше жадно атмосферата на старинния дворец, чието многовековно минало висеше подобно на сенки от таваните, оцветени в бяло и златно.

- Римският император - отрони тихо Азиаде и си помисли за времената, когато светът е бил разделен на две части: светът на виенските императори и светът на истанбулските халифи.

- Подранихме - констатира Хаса. - Твоите турци още ги няма. Няма го и Курц. Сигурно ни търсят и не могат да ни открият. - Срещна плахо очите на Азиаде и стисна чашата с шампанско.

- Ще ни открият - отвърна спокойно тя, заслушана в тръбата, която зовеше за атака, и повдигна глава.

Джон Роланд и Сам Дут стояха на прага. Помаха им. Те я видяха и бавно прекосиха червената мраморна зала, спряха пред тяхната маса и се поклониха. Когато Джон се ръкува с Хаса, в движенията му пролича нещо хищническо.

Седнаха. Хаса им напълни чашите. Джон не помръдваше, втренчен в челото на Хаса със студени безизразни очи.

- Съпругата ми разказа за вас - разбъбри се Хаса. - Радвам се да се запознаем. Занятието и името ви показват, че и вие сте се отърсили от прашните азиатски одежди, за да се потопите в западната култура. Съпругата ми обаче и до днес би се хранила, седнала на пода.

260

Хаса се засмя. Джон го гледа дълго. После кимна рязко:

- Разбирам какво имате предвид. Смятате, че хора, които се хранят, седнали на пода, нямат никаква култура. Но земята е люлката на човека и той не бива да се разделя с нея. Ние сме произлезли от земята и не можем да се отречем от нея. Точно обратното - човек трябва да се стреми да се слее с буцата пръст, от която се е родил. Азиатецът се чувства привързан към земята и с радост се прекланя пред нея. Тя изпълва човечеството с неизчерпаема, тайнствена енергия, която мувдъхва сили. Затова ние се молим на колене, и докосваме е чело земята, където един ден ще се върнем.

Джон замълча. Някъде далеч свиреше английски оркестър. Сам наблюдаваше Азиаде над ръба на чашата си с шампанско. Тя мълчеше, а очите й сновяха между Хаса и Джон.

Сражението започна не на шега.

- Да - отвърна Хаса. - Познати са ми тези молитви под сводестите куполи на джамиите. Ала макар и роден от земята, човекът трябва да се стреми нагоре, към небето. Заради този стремеж човекът е престанал да бъде животно. Видимата форма на това устремяване са кулите на готическите катедрали. Те са много по-възвишени и благородни от всички ваши сраснали се със земята джамии с тромави, широки куполи.

Джон кимна, без да откъсва очи от Азиаде. Гледаше възкъсата й, леко вирната горна устна и сивите й като пепел очи.

- Джамията е душата на Азия, облечена в камък - впусна се в обяснения той. - Стотици чужденци са виждали джамиите ни, но нито един неверник не е в състояние да разбере символиката им. Никой не схваща идеята на купола, на кубичната форма на фундамента, на множеството прегради, на минаретата, въплъщение на пламъка. Из целия Ориент Божиите домове се състоят от четири елемента и навсякъде значението им е едно и също: душата на човека от Отвъдното придобива земна обвивка, защото това е израз на Божието желание за из-

261

купление, което се проявява в сливането на двата свята - онзи и нашия. Вие сте прав - джамиите нямат отчетливите линии и устремена към небето, присъщи за готиката. Джамиите се издигат върху широка здрава основа, а куполът се спуска към земята в единна сфера.

Хаса поклати енергично глава:

- На джамията й липсва поразителното въображение, устремът към небето, точно както във вашата живопис изцяло отсъства каквото и да е проявление на живот. Безцветен свят, свят без багри.

Джон кимна любезно и отпи глътка шампанско.

- Прав сте. Азия е обърната към Отвъдното, а Европа е обърната към видимия свят. Затова Европа се нуждае от реални, пълни е живот образи. Азия търси душата извън материята. Това е отказ от Платоновата идея нещата да бъдат изобразени чрез хора или животни, е други думи, чрез преходното.