Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Хаса изгледа смаяно Джон.

- Аз не мисля така - възрази той, - затова живея във Виена. В противен случай щях да живея в Сараево. Външният живот на човека трябва да е в хармония е вътрешните му разбирания. Аз избрах европейския начин на съществуване и загърбих Изтока. Но вие - вие сте сценарист в Ню Йорк и въпреки това носите Азия в душата си. Как живеете е такова разногласие в душата си? Как свързвате двете? Как хвърляте мост между тях? - Говореше бавно и леко иронично. Лесно е да мечтаеш за Азия, докато живееш в Америка.

Сам се размърда неспокойно на стола. Той отлично знаеше по какъв начин Джон преодолява разногласието между битието и душевното си състояние и как хвърля мост между двете. В момента обаче Джон се усмихваше невинно, гледайки Хаса от долу на горе.

- Родината, домът! - заяви той. - Докато човек има дом и родина, няма никакво противоречие между външното битие и

262

вътрешното състояние. Домът е мостът. Преди мислех по друг начин. Но тогава се заблуждавах относно света на видимото. Родината и домът не са банята, където човек е свикнал да се къпе, нито кафенето, където ходи всеки ден. Родината и домът са духовни категории. Домът е винаги е нас, винаги в сърцето на човека. Човекът е в плен на родината си, докато е жив, и няма никакво значение къде живее. Англичанин отива в тропическите гори на Африка, но палатката, в която спи, за него е Англия. Турчин заминава за Ню Йорк, но стаята, в която живее, е част от Турция. Само онзи, който никога не е имал дом или душа, може да ги изгуби.

Хаса не намери думи, за да парира удара.

Марион и Курц се приближиха до масата.

- Ето ви! Търсихме ви цял час.

Гласът на Марион, кадифен и мелодичен както винаги, заглъхна рязко, красивата й уста зейна, а в очите й проблесна страх. Беше видяла Джон Роланд.

- Ооо - отрони тя плахо. - Мисля…

Но не продължи. Очакваше мъжът ей сега да скочи и да й заповяда да изиграе ориенталски танц. Джон обаче не възнамеряваше да заповядва нищо. Стана и се поклони церемониално. Той, естествено, прекрасно помнеше сцената в Земеринг. Курц и Марион седнаха и се втренчиха слисано в Роланд.

Хаса ги представи:

- Сънародници на Азиаде. Господин Роланд е известен сценарист.

Доктор Курц, без да разбира абсолютно нищо, кимна. Да, случват се такива работи. Типичен пример за раздвоение на личността. Мястото на този човек е в дом за душевноболни. Първо си въобразява, че е принц, а после - сценарист. Тежък случай. И неблагоприятна прогноза.

Курц внимателно погледна Хаса. Как е възможно веднага да не забележи, че човекът просто е луд! Това е то невежеството на отоларинголога. „Характерна форма на черепа“, раз-

263

мишляваше Курц и правеше тайни знаци на Сам, когото вземаше за болногледач. Болногледачът обаче явно не го разбираше.

Джон се изправи рязко. Марион трепна ужасено. Не последва обаче нищо ужасяващо. Джон се поклони изискано пред Азиаде и я покани на танц. Тя тръгна е него. Очевидно интуицията й изобщо не работеше, щом тръгна да танцува е беглец от лудница. Когато двамата изчезнаха сред пъстрата тълпа, Курц прочисти гърло и се приведе към Сам:

- По-добре ли е господинът?

Сам го изгледа раздразнен.

- Много по-добре, а скоро ще бъде направо прекрасно.

Думите му прозвучаха някак загадъчно. Марион погледна

умолително двамата лекари.

- Той е луд за връзване - прошепна тя на Хаса. - Познавам го. Веднъж ми се нахвърли. Защо оставяш Азиаде да танцува е него?

Хаса я погледна втрещен.

- Луд за връзване?

- Не, не - Сам Дут внезапно се оживи. - Просто не бива да го дразните. Иначе си е съвсем наред. Просто е малко нервен.

Хаса стана.

- Ей сега се връщам - озадачен подхвърли той.

Тръгна през залата. Със сериозно, застинало лице Джон

Роланд леко се носеше по паркета, прихванал Азиаде през талията. Очите й бяха едва притворени.

- Готов ли е домът ми, ханъм?

- Почти. Липсва само последният камък.

- Кой ще живее в него?

- Ние двамата.

- А родината?

- Винаги ще бъде е нас.

Азиаде погледна принца. Откакто го познаваше, на лицето му за първи път се появяваше усмивка.

264

Около масата в червената зала се носеше припрян шепот.

- Как си позволявате да водите ненормален човек на бал? -просъска Курц.

- Не мога да ви отговоря - сърдито промърмори Сам. -Тук искат хонорар за всяка дума.

Джон е луд и сега ще ги задържат, а на него ще му се наложи да признае, че приятелят му планира да отвлече чужда съпруга. Сам пресуши чашата си с шампанско и успя да си придаде надменно и непристъпно изражение.