Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Простете, моля - подхвана той, - това, разбира се, не ме засяга, но искам да ви предупредя: играете си с огъня, Азиаде. Вие сте една загадка за мен. Не е редно да тласкаме хората към грях, а в този случай това е неизбежно. Доверявате се твърде много на Марион или сте прекалено сигурна в себе си.

253

Човек не бива да рискува щастието си. Отглеждате змия в пазвата си.

Азиаде се облегна на стената, вдигна глава и притвори очи. Лицето и изглеждаше меко и спокойно. Позасмя се съвсем леко - само гърлото й потрепери.

- Вие сте добър човек, доктор Матес. Затова колекционирате китайски книги и на Гшнас се предрешихте като Ли Тай Пе. Много ви благодаря. Марион е нещастна и аз искам да й помогна. Тя ми е приятелка. Приятелството е свещено нещо, нали, доктор Матес? Не, моят мъж няма да ми изневери. Сигурна съм.

Замълча, а лицето й доби много сериозно изражение. Тя се взря в голямото стъкло на прозореца. Бели снежинки падаха от черното небе. Приведени под тежестта на снега, дърветата накланяха клони за поздрав. Потърка стъклото с ръкавицата си. Побелялата улицата стана още по-широка - снегът неусетно се превърна в пясък. Пред очите й се простря безцветна еднообразна пустиня. От земята се надигна знойна миризма, в далечината крачеха камили, леко поклащащи глава.

Азиаде си погледна часовника. Неизвестно защо днес операцията на Хаса продължаваше по-дълго.

254

I

Двайсет и седма глаВа

Рано сутринта телефонът иззвъня.

- Мерхаба, ханъм ефенди. Добро утро, любезна госпожо -поздрави някой на турски.

Азиаде се разсъни веднага.

- Мерхаба, хазретинис. Добро утро, Ваше височество.

Тя седна в леглото. Хаса се обърна към нея и се заслуша

удивен в ромолящата реч.

- Построена ли е къщата ми, ханъм?

- Почти. Остават още няколко камъка. Посетихте ли гроба на светия Абдул Салям?

- Разбира се. И ви нося осветена броеница. Сбогувах се с пустинята. Беше много вълнуващо сбогуване. Кога ще ви видя, ханъм?

Азиаде закри слушалката с длан.

- Хаса - зашепна тя, - обаждат се двамата ми сънародници, с които се сблъсках през лятото. Познаваш единия. Пак са тук и искат да ме видят.

- Покани ги на вечеря - отвърна безразлично Хаса. - Или си уговорете среща на бала в Хофбург довечера.

Азиаде кимна и отлепи ръка от слушалката.

- Ваше височество, тази нощ в двореца на тукашните монарси се събират знатни мъдреци. Елате там. Иска ми се да ви приветствам в залите на двореца.

Остави слушалката. Хаса скочи от леглото и бързо се облече.

- Аз ще поспя още, Хаса - прозина се Азиаде. - Много… много съм изморена.

255

Затворила очи, слушаше отдалечаващите се стъпки на Хаса и лежеше неподвижно в постелята, сключила ръце върху завивките. Бледите лъчи на зимното слънце падаха върху лицето й. Миглите й потрепнаха. Значи вече беше дошло времето. Джон се бе завърнал от пустинята, а тя още не знаеше дали домът им е готов.

Отвори очи. Стаята беше празна. Сякаш вещите в помещението бавно се разтваряха и изчезваха във въздуха. Слънчевите лъчи се пречупваха в огледалото и правеха въздуха видим, почти осезаем и многоцветен.

Азиаде стана, пъхна крака в чехлите и дълго седя разтреперана в края на леглото. Страхуваше се да вдигне глава и да се озърне наоколо. Всичко в стаята - гардеробът, масите, столовете - я притискаше. Полираните мебели я наблюдаваха подозрително и отчуждено. Пристъпи към гардероба. Лакираните полици я изпълниха с непонятен ужас.

С бързи движения отвори вратичките. От вътрешността на гардероба я гледаше тъмна, хладна пустота. Дрехите висяха вътре една до друга, като войници на парад. Докосна ярките платове. Всяка материя някога бе обгръщала тялото й, всяка дреха носеше частица от нея. Като безмълвни стражи стояха те край пътищата на живота й.

Тук, под това парче коприна, сърцето й биеше забързано, когато е Хаса пътуваха с колата към Щолпхензее и той й купи бански костюм. Не беше го обличала, откакто се ожениха, но сърце не й даваше да го изхвърли. Лятната вечерна рокля пазеше спомена за следобедния чай е танци в Земеринг, за пътния инцидент и за непознатия мъж, в чието лице захвърли разкъсаната стодоларова банкнота.

В привидния безпорядък на пъстрите дрехи Азиде проследяваше историята на своя живот. Синият костюм, който носи в Сараево, още пазеше в гънките си аромата на Изтока. До него, омачкан и пъстроцветен, висеше циганският костюм от Гшнас. А най-отпред - недокосната и девствена - блестеше

256

бяла копринена бална рокля, с гол гръб, без ръкави, предназначена за великолепието на хофсбургските зали.