Хаса работеше мълчаливо и спокойно. Актрисата седеше неподвижно, само устните й трепереха.
250
- Така - каза Хаса. - Длето, моля.
Медицинската сестра му подаде длетото. Азиаде гледаше с леко разтворена уста. В ръката на сестрата просветна чукче.
- Сега, сестра - подсказа Хаса.
Чукчето се спусна надолу.
- Ох! — изпищя пациентката и отмести глава настрани. В очите й се четеше ужасна болка.
Хаса вдигна глава. Лицето му почервеня от гняв.
- Сестро! Какво правиш? Не удряш точно!
Чукчето удари отново.
- Ооох!
Главата на актрисата се изви още по-настрани, очите й се напълниха със сълзи. Тя сграбчи ръката на Хаса.
- Спрете, докторе, стига - промълви. - Не издържам вече.
Хаса стисна зъби. По челото му се стичаше пот.
- Сестро, не удряш точно! - просъска той.
Азиаде обгърна с ръце главата на актрисата и се надвеси над нея.
- Ще свърши след секунда - прошепна тя. - Потърпете още малко. Стойте спокойно.
Целуна челото на жената и застана зад стола, стиснала здраво с ръце главата й.
Най-сетне - на третия опит - чукчето улучи длетото. По страните на жената течаха сълзи.
-Готово. Сестра! Марля!
Хаса стана. Лицето му беше тъмночервено.
„Като в селска амбулатория“, помисли си той огорчен.
Актрисата плачеше. Азиаде седеше до нея и я утешаваше.
- Налага се да останете известно време тук, за да се съвземете. Може би в гостната?
Силно смутен, Хаса й подаде таблетка, а Азиаде я отведе до дивана.
- Беше ужасно, докторе - прошепна жената. - Поне успешно ли е?
251
- Абсолютно - отвърна Хаса, ядосан, че се съмняват в уменията му.
После се върна в операционната.
- Трябва да работиш при ветеринар! - просъска той. - Но тогава Обществото за закрила на животните ще подаде протест.
Обидена, едрата жена започна да си събира вещите.
- Пациентите ви са прекалено претенциозни, докторе. Не могат ли да потърпят малко?
Излезе, вирнала брадичка.
В дневната актрисата лежеше на дивана с подути от плач
очи.
Азиаде дръпна Хаса в спалнята.
- Мой стопанино и господарю - подхвана тя, - не може да продължава така. - Лицето й беше тържествено и много сериозно. - Ще изгубиш всичките си пациенти, ако не намериш добра сестра.
- Непременно ще намеря - изръмжа Хаса. - Виена е голям град. Въпрос на време е. Засега всички опитни асистенти са заети. Просто ще се наложи да оперирам в клиниката.
- Хаса! - възкликна Азиаде възбудено. - Не бива да чакаш, а аз не искам да се измъчвам заради страданието на пациентите ти. Не, Хаса, обичам те твърде много и съм готова на всякакви жертви за теб. Помисли за всички болни клетници, на които си нужен. Личните чувства не бива да ни пречат. -Стоеше пред него и го гледаше с очи, пълни с решителност.
- Какво имаш предвид, дете мое? - Той не разбираше нищо.
- Хаса - заяви решително Азиаде, - ще се обадя на Марион. Свикнал си да работиш с нея. И горкичката Марион ще се радва да ни помогне. Мой дълг е да го направя. Бракът ни е стабилен, не бива да се страхуваме от нея.
Не дочака да й отговори. Втурна се към телефона и набра номера на Марион. След няколко минути се върна с поруменяло лице. Чувстваше се леко замаяна.
252
- Ще дойде в четири за следобедната операция. Каза, че се радва да поеме отново част от предишните си задължения.
Азиаде наклони глава и покорно погледна Хаса. Чрез устата й говореше древна Азия. Той обаче не го забелязваше. Приближи се до нея, прегърна я през рамо, взря се в поруменялото й лице и промълви:
- Азиаде, ти си почти светица.
Тя не отговори. Ужасно се срамуваше от себе си.
Марион дойде в четири часа. Надяна престилката. Лицето й изразяваше леко смущение.
- Алекс, радвам се да ти помогна. За известно време, разбира се. Докато си намериш каквото ти е нужно. Нищо не съм забравила, ще видиш.
Прекоси апартамента и спря пред вратата на операционната, изненадана, че сърцето й бие толкова силно.
На здрачаване Азиаде влезе с нервна крачка в кафенето, тананикайки си турска мелодия. Доктор Курц я посрещна.
- Съпругът ти, надявам се, е доволен от медицинската сестра, която му препоръчах.
- Вече я уволни. Намерих му нещо по-добро. - Замълча малко и погледна насмешливо Курц. - Марион се съгласи да му помага, докато намери нова сестра.
С усмивка на лице продължи и се настани край прозореца.
Курц се върна на лекарската маса. Тя видя как главите на докторите се събират, как се поклащат като пшенични класове, залюлени от вятъра, и веднага се досети какво си шепнат удивено. Посивелият вече хирург Матес стана, приближи до масата й и се поклони. Седна и внимателно изгледа Азиаде.
Читать дальше