Курбан Саид: Момичето ог Златния рог

© Емилия Ничева-Карастойчева, превод от английски

Курбан Саид е псевдоним на Лев Абрамович Нусимбаум (1905–1942). Авторът е роден в Киев, завършва гимназия в Баку, Азербайджан. По-късно семейството се премества в Грузия, живее за кратко в Турция и Франция, а през 1921 г. се установява в Германия. Завършва факултета по източни езици на Берлинския университет и се дипломира като специалист по турски и арабски. От 1926 г. започва да публикува статии в различни немскоезични издания. Умира в Позитано, Италия.

Автор е на 16 книги, написани на немски език.

Многопластов и стъписващо красив роман, изпълнен с неизвестност, екзотичност и елегантно чувство за хумор.

Нюзуик

Чете се като епична поема… изпълнена със страст, поетичност и рязко преливане на смешното в трагично.

Ню Йорк Таймс

Роман за любов, изгнаничество и страст от загадъчния автор на международния бестселър „Али и Нино”.

Годината е 1928-ма. Азиаде Анбари и баща й, членове на турския султански двор, стават заточеници в Берлин след краха на Османската империя. Преди години момичето е обещано за съпруга на турския принц. Попаднало в магията на Запада тя се влюбва и се омъжва за лекар от Виена. Но, когато среща отново принца – вече сценарист в Ню Йорк – тя се разкъсва между брака, който е сключила по своя воля и на който възлага големи надежди, и обещанието, дадено преди много години

.

Първа глава

- А какво ще кажете за това „и“, фройлайн Анбари?

Азиаде вдигна глава. Замислените й сиви очи гледаха сериозно.

- Това „и“ … - повтори тя с тих мек глас. Поразмишлява малко и после отговори решително и отчаяно: - Това „и“ в якутски е наставка за отглаголно съществително, сходно с киргизката форма в „бариси“.

Професор Банг потри дългия си гърбав нос. Зад очилата с метални рамки очите му светеха като на мъдра сова. Подсмъркна тихо и неодобрително и чукна с костеливия си пръст по масата:

- Според мен това „и“ в „бари“ на якутски е чисто и просто наставка за притежание. „Бари“ означава „цялост“. Кое е коренът на съществителното?

- „Бар“, означава „имане“ - отвърна Азиаде.

- Да - унило се съгласи професорът. - И все пак не разбирам защо в якутската форма липсва „а“.

От старинните пожълтели листове се носеше характерната миризма на древни ръкописи, изпълващи малкия кабинет. Около квадратната маса до високия прозорец седяха татаринът Рахметаллах, унгарецът доктор Журмай и китаистът Гьоц. Банг замислено прелистваше енциклопедия. Азиаде, смутена от собствената си настойчивост, внимателно оглеждаше ноктите си, а Гьоц предложи да обяснят мистериозното „а“ като остатъчна форма на монголски творителен падеж.

- На младини - отвърна ядосан професор Банг - аз също обяснявах всичко като остатъчна форма на монголски творителен падеж. Смелостта е привилегия на младите.

Банг беше на шейсет, китаистът - на четирийсет и пет.

Азиаде внезапно почувства остра стържеща болка в гърлото. Сладникавата миризма на пожълтелите стари книги, заоблените заврънкулки на манджурските и монголските букви, варварските форми на отмрели езици - всичко й се стори недействително, враждебно, притъпяващо сетивата. Тя въздъхна е облекчение, когато звънецът най-после удари. Банг си запали лулата - знак, че семинарът по сравнителен анализ на тюркските езици е приключил. Погали с костеливите си пръсти пожълтелите страници на уйгурската граматика и отрони сухо:

- Следващия път ще обсъдим отрицателните глаголи въз основа на текстове от манихейските химни.

Думите му прозвучаха и като обещание, и като заплаха. За него филологията изгуби напълно смисъла си след кончи-ната на великия Томсен1 от Копенхаген. Днешните младежи не разбираха нищо и обясняваха всичко като петрифициран творителен падеж.

Четиримата му студенти се поклониха леко.

Азиаде излезе на широкото стълбище на Факултета по източни езици. Коридорът се изпълни с брадати египтолози -възторжени младежи, готови да посветят живота си на изучаването на асирийското клинообразно писмо. Иззад затворените врати на аудиторията по арабски глъхнеха жаловити строфи от газела2 на Лабид3. Чу се как гласът на лектора обяви:

- Разгледахме класически пример за модус апокопатус, изпускане на един или няколко звука в края на думите.

1 Томсен, Вилхелм Лудвиг Петер (1842-1927) - датски лингвист и историк, разчел Орхонските надписи, най-старите тюркски текстове, съответно от 732 и от 735 г. - Б. пр.

2 Газела - стихотворна форма в лиричната поезия на много източни народи. - Б. пр.