Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Concha buloza. - Доктор Хаса хвърли инструмента в ле-генчето.

Пациентът погледна стреснато талона си и изчезна в рентгеновия кабинет.

- Или емфизем - промърмори доктор Хаса и вписа заключението си в картона.

Стана да си измие ръцете. Докато прозрачните капки се стичаха по пръстите му и изчезваха в мивката, поклати глава, обзет от самосъжаление. „Аз съм просто един нещастен човек“, рече си той и две дълбоки бръчки набраздиха челото му. Да извадиш сливиците на трима души за една сутрин, определено е много. И да направиш две пункции на тъпанче - втората напълно излишна. Тъпанчето щеше да се отвори и без това. Но пациентът нервничеше.

Доктор Хаса си избърса ръцете и се сети за риносклеро-мата12. Изпитваше особен интерес към това заболяване. Професорът искаше да демонстрира случая на студентите. Но риносклеромата отказваше да я демонстрират. Принадлежеше на глупава старица, която се гневеше, че не е опитно зайче. Е, всяка болест върви с пациент - колко жалко наистина! Ала най-много го ядосваше практикантът. Защо не замине за

12 Риносклерома - втвърдяване на тъкани по дихателните пътища. -Б. пр.

12

Виена и не стане психоаналитик? Там ще може спокойно да оставя шпатулата направо върху стъклената масичка. А не да 10 прави току под носа на професора. Той не каза нищо, но кръглото му лице почервеня от ярост. А именно Хаса отговаряше за този практикант, включително и за безумните му представи за съвременна хигиена.

- Да остави стерилизирания инструмент върху масичката непосредствено преди да го използва - изсумтя Хаса. - Жалко, че е забранено да се прилагат физически мерки върху студентите.

Взе стерилна кърпичка, примигна гневно и уви ебонита на рефлектора. Разбираше обаче, че нито риносклеромата, нито практикантът са истинските причини за лошото му настроение. Единствено времето беше виновно. То му пречеше да замине за езерото Щолпхензее. И онази блондинка, която дойде тук вчера, сигурно щеше да дойде и днес… Стига!

Времето и Щолпхензее, разбира се, са причината, а не новината, че Марион е прекарала цяло лято в Тирол с Фриц. Все му е едно какво прави Марион. „А риносклеромата ще бъде демонстрирана независимо дали болната иска, или не. Нали затова сме университетска клиника“, помисли си той.

Доктор Хаса си придаде сериозен вид и влезе в просторната приемна. Покрай стената се нижеше безкрайна редица столове за преглед на пациенти. До всеки имаше електрическа крушка, маса за инструменти и по няколко легенчета. Пациентите седяха по столовете е безизразни, но напрегнати лица. В левия ъгъл доктор Мосицки изтрополи е огледало за гърло, а от третия стол вдясно доктор Ман извика:

- Сестра! Ушна фуния, моля!

На стола за пациенти на доктор Хаса седеше русокосо момиче със странни сиви очи. Впечатли го необичайната им форма. Леко издължени, сякаш се взираха във фантастична мечта. Доктор Хаса седна на ниската табуретка пред нея и я погледна предпазливо. Тя се усмихна и ненадейно от тъжните

13

очи избликна сияние. Посочи вдигнатия нагоре рефлектор на доктор Хаса.

- Прилича на ореол - каза тя с чуждестранен акцент.

Хаса се засмя. Все пак животът е интересен и какво прави

Марион, не го засяга категорично и изобщо. Вгледа се в сивите бездънни очи и тутакси си помисли. „Дано да е вазомоторен ринит, който изисква по-дълго лечение.“ Отпъди бързо мисълта, порица я като недостойна за професионалната си етика и малко гузно попита:

- Как се казвате?

- Азиаде Анбари.

- Занятие?

- Студентка.

- О, колега! - дружелюбно възкликна доктор Хаса. - Медицина?

- Не, филология.

Хаса нагласи рефлектора.

- Да видим какво ви води при мен? А, болки в гърлото. -Лявата му ръка потърси механично шпатулата. - Германи-стика?

- Не. Тюркология.

- О! Какво е това?

- Сравнително изследване на тюркските езици.

- Божичко! И за какво ви е това?

- За нищо, просто така - сърдито отвърна момичето и си отвори устата.

Хаса изпълняваше лекарския си дълг бавно, внимателно и педантично, но мислите му се щураха в две посоки: професионална и лична. Професионално отбеляза: „Риноскопия отпред и в дълбочина. Без патология. Нищо необичайно. Леко възпаление на лявото тъпанче, но не е чувствително на натиск. Няма данни за отит. Ограничена локална инфекция. Трябва да включа аналгетици в лечението.“ В личен план си помисли: „Сравнително тюркско езикознание. Наистина ли човек може

14

сериозно да се занимава с такова нещо! Даже когато има такива сиви очи! Казва се Анбари. Чувал съм го някъде. Едва ли е на повече от двайсет и косата й е същинско кадифе“.