Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

14 Константин XI Палеолог пада в битка върху крепостните стени и с това се слага краят на Византийската империя. - Б. пр.

15 При подстъпите към вратата на Свети Роман турците правят пробив в обсадата и на 7 май 1453 г. превземат Константинопол. - Б. пр.

16 Мехмед II - известен с прозвището Фатих (Завоевателя), управлява от 1444 до 1446 и от 1451 до 1481 г. -Б. пр.

17 „Света София“ - най-голямата катедрала в града. На 30 май 1453 г. султан Мехмед II заповядва да я превърнат в джамия. - Б. пр.

18

В трескавия си унес Азиаде видя тесните рамене на султан Вахидеддин18, който минава край строените войници на път за петъчната молитва. Малки кораби кръжат по Татлъ-Су, а вестниците съобщават за победи в Кавказките планини, за германски настъпления и за величавото бъдеще, ширнало се пред ()сманската империя.

Някой й дръпна косата. Отвори очи и видя баща си с чаша и ръка. Направи си гаргара с отвратителна на вкус течност и много сериозно обясни:

- Гаргара е ономатопея19. Всичко трябва да се възприема от гледна точка на историята на звука. - И отново се отпусна върху възглавницата.

Лежеше по гръб със затворени очи и с пламнали в нездрава червенина страни. Виждаше степи, пустини, диви ездачи и полумесеца над двореца край Босфора. После се обърна към стената и плака дълго и горчиво. Крехките й рамене трепереха; избърса с опакото на дланта си сълзите, стичащи се по лицето й. Всичко рухна в деня, когато един чужд генерал окупира Истанбул и прокуди в изгнание членовете на свещения Османов род. Тогава Ахмед паша захвърли с величествен жест сабята си в ъгъла и дълго плака в малкия източен павилион в конака си. Всички в къщата разбраха, че плаче; слугите стояха в съчувствено мълчание на прага. Никой не се осмеляваше да обезпокои господаря. После баща й я извика и тя влезе при него. Пашата седеше на пода с разкъсани дрехи.

- Султанът е изгнаник - изрече той, втренчен в нищото. -Знаеш, че ми беше приятел и повелител. Този град вече ми е чужд. Ще заминем. Далеч оттук. Много надалеч.

18 Мехмед VI Вахидеддин - последният султан на Османската империя (1918-1922); при отмяната на султаната през 1922 г. напуска Истанбул и се установява в Сан Ремо, където умира. - Б. пр.

19 Ономатопея - дума, образувана чрез звукоподражание. - Б. пр.

19

Двамата застанаха до прозореца и дълго наблюдаваха ле-пипите вълни на Босфора. Взираха се и в куполите на големите джамии, и в далечните сиви хълмове, откъдето много отдавна първите османски орди бяха налетели срещу Европа.

- Ще отидем в Берлин - продължи Ахмед паша. - Немците са наши съюзници.

Азиаде вече не плачеше. В стаята беше притъмняло. От дивана долиташе тихото дишане на Ахмед паша. Тя седна в леглото с ококорени очи и се взря в далечината. Копнееше за Истанбул, за старата къща, за мекия въздух на родината. Почти осезаемо близко й се привиждаха минаретата в града на халифите. Обзе я безмълвно отчаяние. Всичко беше изчезнало, всичко беше изгубено. Оставаха само мекото звучене на родния език и любовта към дивите племена, основали Османския двор.

„Дядо беше губернатор на Босна“, помисли си тя и внезапно си спомни как коляното на лекаря докосна бедрото й. Затвори очи и пред нея изникнаха черните, леко раздалечени очи.

- Кажи „а“ - нареди лекарят и зад гърба му просия ореол.

- „А“ е якутско окончание, а аз съм османка. Окончанието на нашия родителей падеж е „и“ - отговори гордо Азиаде и заспа.

Ръката й се плъзна под завивката и тя погали нежно бедрото си там, където коляното на лекаря го беше докоснало.

Докато Азиаде спеше, Ахмед паша се вслушваше тревожно в дишането й, лежеше със затворени очи, но сън не го ловеше. Мислеше за двамата си синове, хвърлили се да спасяват империята, но така и не се завърнаха. Мислеше за русокосата си дъщеря, отредена за съпруга на принц, но сега се давеше в океан от варварски йероглифи. Мислеше за портфейла си, в който имаше сто германски марки - цялото състояние на рода Анбари, мислеше и за султана, далеч в чужда страна, изтерзан като него от носталгия по мекия истанбулски въздух.

20

Настъпи утрото - бледо и сиво. Ахмед паша попари чай, Азиаде се събуди, изправи се в леглото и гордо и самоуверено обяви:

- Отново съм напълно здрава, Ваше превъзходителство.

Из въздуха на кафене „Ватан“20 на Кнезебекщрасе се носеше цигарен дим, примесен с миризма на овча лой. Собственикът, очилат индийски професор, се ползваше с репутацията на необикновено мъдър човек, поради което бе принуден да напусне родината си. Сервитьорът, когото наричаха Смарагд, имаше дълъг нос и министерски ранг в Бухара21. Край масичките седяха египетски студенти, сирийски политици и принцове от кралския род на Каджарите22. Ядяха овча лой и пиеха ароматно кафе от миниатюрни чашки. Барманът беше разбойник от кюрдистанските планини, широкоплещест, е гъсти сключени вежди. Знаеше осемнайсет начина да вари кафе, но по силата на неписано правило разкриваше тайната на своето изкуство само пред принцове, губернатори и племенни вождове.