Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Ахмед паша Анбари седеше на ъглова масичка и се взираше в тъмния кръг на димящото кафе. На съседната маса черкезинът Орхан бей играеше на зарове с плосконос жрец от мистериозните „Ахмадити“23.

- Чухте ли, Ваше превъзходителство - обади се собственикът, привеждайки се към пашата. - Рензи паша е пристигнал

20 Ватан (тур.) - отечество. - Б. пр.

21 Бухара - град с 2500-годишна история, днес в пределите на Узбекистан. Бил е един от основните центрове на Персийската империя, разположен на Пътя на коприната. — Б. пр.

22 Каджари - династия, управлявала Персия от 1781 до 1925 г. - Б. пр.

23 Ахмадити - противоречиво месианско движение, основано през 1889 г. в щата Пенджаб от Гулам Ахмад, който се обявява за изпратен от Аллах да възроди и обнови исляма. По-голяма част от мюсюлманите смятат учението му за еретично. - Б. пр.

21

от Йемен. Търси генерали и министри за служба при техния имам.

- Няма да замина за Йемен - отсече Ахмед паша.

- Прав сте - равнодушно се съгласи собственикът. - Йеменците са еретици.

Изчезна зад тезгяха и затрополи е чашите. Черкезинът спечели играта на зарове, запали цигара и погледна към дебелия сириец на съседната маса.

- Срамота! - обади се сириецът. - Правоверните не играят на зарове.

Черкезинът всмукна презрително от цигарата си и се извърна.

В кафенето влезе плешив мъж със сухи кокалести ръце и спря до масата на Ахмед паша. В знак на почтителност докосна с върховете на пръстите си последователно гърдите, устните и челото си.

- Мир вам, Ваше превъзходителство. Не сме се виждали отдавна.

Пашата кимна.

- От Истанбул ли идвате, Рауф бей?

- Да, Ваше превъзходителство. Раниха ме в Сакария24 и сега работя в митническата администрация. При последната ни среща бях депутат, а вие - началник на тайния кабинет. Смятахте да ме арестувате.

- Съжалявам, че се изплъзнахте от ръцете на правосъдието, Рауф. Как са нещата у дома?

- Процъфтяват. Слънцето се усмихва над Златния рог. Реколтата беше добра. Миналата зима в Анкара падна много сняг. Трябва да се върнете, Ваше превъзходителство. Подайте молба за помилване до правителството.

- Благодаря. Смятам да започна търговия с килими. Не се нуждая от ничие милосърдие.

24 Сакария - град, недалеч източно от Истанбул. - Б. пр.

22

Странникът отмина и очите на Ахмед паша отново се на-I ьжиха. Пак си помисли за неплатения наем, за хазяина, който I о смяташе за левантийски мошеник, за братовчед си Касим, избягал в Афганистан с обещание да изпрати пари, за Мустафа, другия си братовчед, преминал на страната на врага и пече не отговаряше на писмата му, за русокосата си Азиаде, скитаща се из Берлин в тънък дъждобран през студената есен. Чатова и се разболя.

Запали цигара, а Смарагд си прибра парите от поредния клиент и седна до него.

- Много зле, Ваше превъзходителство, студено и бедно -избъбри той на едва разбираемия си диалект. - В Бухара пак пойна. Аз пак министър.

Засмя се, но очите му си оставаха тъжни.

В ъгъла седеше персиец. Постави ръка зад лявото си ухо и гихо и протяжно подхвана древен напев.

Индиецът стоеше зад тезгяха и спореше разгорещено е ах-мадийския жрец каква е истинската природа на Аллах. Ахмед паша сведе глава и си помисли, че може би наистина трябва да започне работа в килимарски магазин като експерт и съветник на невежите европейски колекционери. Въздъхна, усещайки обичайната болка отляво. Обичаше тази болка -последно напомняне за раната, получена преди много години но време на арабските сражения.

Черкезинът на съседната маса си тананикаше под нос и несъзнателно се усмихваше.

- Смятам да стана пианист в ресторант „Ориент“, Ваше превъзходителство - каза той полу въпросително.

Плячкосването и войните - тези достойни за предците му занятия, за него вече бяха недостъпни. Навремето, когато войнствените черкезки отряди бяха дошли в Османския двор, и той бе роден да управлява и да заповядва. Ала стена от пясъчни вихрушки отнесе миналото и реалността сега бяха берлинските павета. Черкезинът бе способен да прави само две

23

неща - да заповядва и да свири. Но даването на заповеди очевидно бе излязло от мода.

От масата на прокудените каджарски принцове долетя тих шепот:

- Горчив е хлябът на чуждата земя - отрони единият.

- Не - възрази другият. - В чуждата земя въобще няма хляб за чужденците.

Ахмед паша стана. Излезе от кафенето и привел глава, тръгна бавно по улиците на чуждия град. Къщите наподобяваха на странни, непрестъпни крепости. Хората наоколо приличаха на сиви призраци. Ахмед паша крачеше из шумния град, без да чува нищо.