Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

„Ще купя картофи - помисли си той - и домати. Ще ги смеся. Ще се нахраним добре.“

Спря на Витенбергплац. Слънцето хвърляше коси лъчи върху фасадата на големия търговски дом. Подминаваха го непознати жени с празни очи и с копринени чорапи. Азиаде нямаше нито един чифт копринени чорапи. Внезапно пашата отклони поглед, забърза и свърна в странична улица - беше видял по Тавенциенщрасе да се движи дебел, обгорял от слънцето мъж с бича шия. Колко тъжно, че бивш имперски министър бе принуден да се крие, защото дължи на някакъв си новозабогатял сънародник петдесет марки. Обзе го непреодолимо желание да бие, да удря, да стоварва юмруци. Закопня начаса да се озове в тъмна алея, където и да е, но само и само да може да наложи с пестници този, който го е обидил. Улиците обаче бяха огрени от слънцето, а хората се отдръпваха от пътя му вежливо и равнодушно.

Купи картофи, домати и репички. Стигайки до четириетажната сграда със солидна зеленикаво-сива фасада и порта между мраморни колони с надпис: „Само за собствениците“, министърът подмина парадната врата и се вмъкна през малка арка. Аристократичният вход не беше за него. За него беше тясното пространство с надпис „Градинска къща“ - ама че ка-

24

рикатурно описание! - зейнало като гръклян до мраморното великолепие на главния вход. Прекоси тесния квадратен двор с туберкулозните му дървета и спря пред счупената брава на апартамента, отвори и мина по коридора към стаята им. Азиаде седеше на дивана, стискаше конец между зъбите си и кърпеше чорапи. Върху стола до нея лежеше разтворена книга и тя мърмореше непонятни варварски изречения.

Ахмед паша изсипа картофите, доматите и репичките върху масата. Забелязвайки червените кръгли топки и кафявите буци с мирис на пръст, Азиаде плесна весело с ръце. Незнайно защо я обзе необяснимо щастие.

25

Трета глаВа

Университетската менза напомняше чакалня на провинциална железопътна гара. Бързо и почти без да разбират какво имат в чиниите си, студентите, насядали штътно един до друг около дълги голи дървени маси, поглъщаха храната, раздавана с акробатична виртуозност от огромен мъжага. Вляво от бюфета висеше черна дъска, а на нея надрасканото с тебешир меню поразяваше въображението с пищните наименования и ниските цени.

Азиаде дълго стоя пред него, неспособна да направи избор между прасковена мелба и кьонигсбергски кнедди. Най-после гладът спечели битката с влечението й към сладкото; подаде на гишето двайсет и пет пфенига, получи чиния с огромна кнедла с леко кисел аромат, вдъхна го с удоволствие и внимателно тръгна към една от масите.

- Оздравяхте ли вече, фройлайн Анбари?

Изненадана, тя трепна и вдигна глава.

Пред нея стоеше доктор Хаса с халба бира и внимателно оглеждаше чинията й.

- Откога лекарите се хранят в студентската менза? - попита Азиаде и се зарадва на възможността най-сетне да поговори с някой, който не е нито турчин, нито тюрколог.

- Лекарите без частна практика са вечни студенти - отвърна доктор Хаса и седна срещу нея. - Туркиня сте, нали? Не знаех, че има сивооки туркини.

Азиаде го погледна смаяно. Имало значи хора, които не знаят, че славата на светлооките истанбулски принцеси се носи от Тибет до Балканите.

- Случва се - отвърна смутено тя и заби вилица в димящото месо. - И вие не сте немец, нали?

26

- Как разбрахте?

Азиаде се усмихна самодоволно.

- Понеже съм тюрколог, разбирам от диалекти. Освен юна Хаса не е немско име.

Лекарят отпи от бирата си и леко раздалечените му черни очи измериха Азиаде, плъзнаха се по силуета на момичешкото й тяло, по меките устни и се спряха на леко премрежените сиви очи. Във въображението му изплуваха смътни представи ‘ш тайнствени, покрити с яшмак жени в хареми е мраморни фонтани и коварни евнуси, които в резултат на известна хирургическа намеса са получили значима, макар и твърде мъглява роля в азиатските дворове. Внезапно изпита непреодолимо желание да прегърне това дете, попаднало случайно и Ьерлин от приказките от „Хиляда и една нощ“; под масата коляното му докосна предпазливо източеното й бедро. Детето на Азия го изпепели е поглед и предупреди:

- Ако продължите да фамилиарничите, ще отворя уста и ще кажа „а“. Тогава ще ви стана пациент и професионалната ми етика ще ви възпре.

Очевидно детето вече не беше дете или поне беше много умио дете. За да прикрие смущението си, Хаса пресуши набързо чашата си.

- Австриец съм - е известно високомерие съобщи той. -Чували ли сте за Виена?