Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

32

диви, екзотични животни. Всички наоколо бяха космати като маймуни; имаха косми по краката, по гърдите, по ръцете. Дори жените имаха косми под мишниците. Помисли си как внимателно отстранява и най-мъничкото косъмче от тялото си, представи си и гладката кожа на баща си и на братята си. I фезрително отклони поглед от полуголите тела и се взря в небето. Пухкавите бели облачета очертаваха странни форми - понякога заприличваха на носа на професор Банг, друг път - на географската карта на Римската империя по времето на нейния разцвет.

Студена капчица падна върху гърба й и тя трепна. Доктор Хаса стоеше до нея и се отръскваше от водата като мокър нудел. Седна и все така възхитен погледна това странно момиче с възкъса горна устна, която й придаваше безпомощно изражение.

- Харесва ли ви тук? - попита той.

- Много е приятно, благодаря. За пръв път идвам на Щолпхензее.

- А къде плувате обикновено?

- В Рупенхорн - с невинно изражение излъга Азиаде.

Двамата легнаха по корем, с лице един към друг, а

пръстите им ровеха из пясъка.

- В харем ли сте отраснали, Азиаде? - попита Хаса, все още впечатлен от факта, че красавица от харем му е позволила да я доведе на плажа.

Азиаде кимна. Разказа му колко приятно място е харемът -там е забранено за мъже, а жените са сами сред посестримите еи. Доктор Хаса недоумяваше. Имаше съвършено други представи за харемите.

- Имахте ли много евнуси?

- Осмина. Бяха изключително предани хора. Единият ми беше учител.

Поразен, Хаса запали цигара.

33

- Пфу! - възкликна той. - Колко варварско! И баща ви, разбира се, е имал триста жени, нали?

- Всичко на всичко една - отговори Азиаде гордо и обидено.

Нито един от досегашните й познайници не се бе осмелявал да я пита за харема. Хаса обаче беше лекар и това донякъде променяше нещата. Сбърчи чело и се нацупи като сърдито дете.

- Смятате харема за варварски - отсече ядосано тя, - но според мен вашето име е варварско.

Изявлението й предизвика поразителен ефект - по-бурен, отколкото предвиждаше. Доктор Хаса скочи и възмутен се взря в нея.

- Защо пък името ми? - заекна той, видимо смутен.

- Защото не е никакво име - раздразнено отвърна Азиаде. - Има област Хесен и име Хас. Хаса звучи варварски и изобщо не е германско. Окончанието „а“ просто не се връзва.

Хаса се усмихна облекчено и пак легна по корем. Слава богу, момичето няма приятели във Виена и нито знае за скандала с Марион, нито какъв срам преживя той покрай името си. Филолозите са безобидни създания.

- Хаса е съкращение, съвсем законно - обясни той. -Преди време фамилията ни била Хасанович, защото родът ми произхожда от Сараево в Босна още преди анексията. Аз самият съм роден във Виена.

Сега Азиаде стана и изгледа смаяно доктора.

- От Сараево? - повтори тя. - Хасанович! Окончанието „вич“ сигурно означава „син“. Значи прадядо ви е бил Хасан.

- Точно така - спокойно, без сянка от обида потвърди Хаса. - Основателят на рода ни навярно е бил някой си Хасан.

- Но Хасан е… - подхвана Азиаде, ала млъкна, възхитена от собствената си прозорливост.

- Какво има? - учуди се Хаса.

34

- Искам да кажа - заекна Азиаде, - искам да кажа, че до 1911 година Босна е била част от Турция и Хасан е мюсюлманско име. Един от внуците на Пророка се нарича Хасан.

Най-после Хаса разбра накъде бие странното момиче.

- О, да - съгласи се той, - разбира се. - Ние наистина сме босненци, тоест сърби, приели исляма след турското нашествие. Имам някакви диваци братовчеди в Сараево. Даже ми се струва, че по време на турския режим нашето семейство е притежавало земи там.

Азиаде взе шепа пясък и го остави да се стече бавно през пръстите й. Късата й горна устна потрепери.

- В такъв случай вие трябва да сте мюсюлманин, нали?

Хаса се разсмя. Легна по корем и тялото му се разтресе.

После седна на пясъка по турски и с присвити очи погледна Азиаде.

- Млада турска госпожице - рече той през смях, - ако Кара Мустафа беше превзел Виена или условията на Сансте-фанския мирен договор гласяха друго, днес аз щях да се казнам Ибрахим бей Хасанович и щях да нося тюрбан. Но Кара Мустафа не е превзел Виена и аз съм примерен австриец, а името ми е доктор Александър Хаса. Ходили ли сте във Б иена? Когато слънцето залязва зад лозята и чуваш песните в градините… в целия свят няма по-красив град от Виена.

Млъкна и погледна покровителствено Азиаде. Тя вдигна очи и усети как кръвта се надига бавно в бузите й, в ушите, устните и челото й. Прииска й се да скочи и да заудря по лицата всичките тези хора, които, налягали голи по пясъка, се присмиват на нейния свят. Прииска й се да избяга оттук и никога повече да не чуе за града, пред чиито врати се е разбила мощта на старата империя. Ала в този момент наивните, нищо неподозиращи очи на този чужд човек я гледаха, тъмни и изкусителни, невинно обърнати към нея, видя и неговата доволна усмивка.