Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

35

Дълбока тъга измести обзелия я гняв. Тя затвори очи и си помисли, че крахът на империята е започнал пред портите на Виена.

- Не ви ли е горещо, Азиаде? - попита загрижено Хаса.

- Не, по-скоро ми е хладно. Сигурно още не съм оздравяла напълно. Есен е все пак.

Сведе смутено поглед и очите й притъмняха.

Хаса пък ненадейно се засуети. Метна хавлията си върху раменете й и донесе горещо кафе. Започна да разтърква студените й длани, които лежаха неподвижно в големите му ръце, докато той изреждаше имената на безброй бацили, атакуващи плажуващите през есента. Когато стигна до стрептококите, забеляза, че лицето на Азиаде е изкривено от ужас, и се впусна да говори за антитоксините. Това успокои и него до известна степен и той помилва Азиаде по бузата, при което беше съвсем неясно дали го направи с цел профилактика, или просто си позволи волност. Накрая предложи да се прибират.

Азиаде стана. Бузите й отново поруменяха. Хаса беше първият мъж, осмелил се да я погали, но това не влизаше в ничия работа.

Тя се втурна към кабинката, презрително захвърли банския в ъгъла и се облече бързо. С горд, непристъпен вид изчака Хаса да докара колата.

Пътуваха към града по прашен асфалтов път. Колите надуваха клаксони, профучаваха край тях, а Хаса лавираше между автобуси, велосипедисти и таксита и същевременно съумяваше да й разказва за работата си в клиниката и за резекцията на септума, която извършил тази сутрин само за осем минути. Дори великият Хаек във Виена не би го направил по-бързо. И на всичкото отгоре се наложило сам да промие раната. Съдейки по тона му, именно това обстоятелство бе затруднило особено операцията.

Азиаде седеше, облегнала глава назад. Лицето й изразяваше стопроцентово внимание и съпричастие, но тя не слу-

36

шаше какво й говори лекарят. Гледаше улиците, напрягайки се да разчете плакатите, насърчаващи я при всички житейски ситуации да използва булрихска сол и да не допуска грешката иа дебелия мъж от снимката, отчаян, че си е забравил рецеп-I урниците на Улщайн във влака.

„Пропадам - панически си помисли тя, хапейки горната си устна. - Направо летя към пропастта.“

Представи си висока планина, по която бавно се плъзга към врящо езеро. На отсрещния му бряг стои баща й и крещи неразбираеми, но страшни думи е много интересни от филологическа гледна точка окончания. Изгледа косо доктор Хаса и се ядоса на себе си, че все повече и повече харесва този странен безбожник. В гладката огледална повърхност тя видя гънките му строги устни, въздългия нос и леко раздалечените очи, вперени съсредоточено напред. Дълго се взира в огледалото, докато чертите на мъжа не станаха отчетливо монголо-идни. Неизвестно защо това я успокои.

Междувременно колата сви по Курфюрстендам. Хаса до-нърши доклада си за резекцията на септума и си помисли за ньзкъсичката горна устна на Азиаде. В този момент въпрос-иата устна се размърда и глас, прозвучал от далечна, чужда страна, каза:

- Към Уландщрасе.

За миг Хаса надникна в две замечтани, уплашени очи, втренчени в него изпод леко изпъкнало, сърдито сбръчкано чело. Високо и нервно, при това напълно ненужно, натисна клаксона и сви по Уландщрасе.

Спря пред четириетажната постройка със солидна сиво-чсленикава фасада и погледна през рамо. Азиаде срещна очите му и кичур руса коса, разчорлена от вятъра, се спусна върху челото й. Той се наведе към нея, взе в ръце главата й и притисна уста към малките й разтреперани устни. Долови приглушено стенание и усети как тя сви колене, как разтваря устни, как главата й се отмята назад и вече няма нужда да я държи.

37

После Азиаде се отдръпна в ъгъла на колата, наклони глава и въздъхвайки дълбоко, изгледа възмутено със замъглен поглед Хаса.

Бавно излезе от автомобила, опря лявата си ръка на вратата, повдигна дясната към устата си, свали със зъби ръкавицата и залепи звучна плесница на Хаса. Хвърли му един колкото ядосан, толкова и възторжен поглед, усмихна се леко и тъжно и изчезна зад прохода с надпис: „Към двора“.

38

ЧетВърта глаВа

Полумесеци и стихове от Корана висяха в черни рамки по стените. Гривестият ирански лъв съжителстваше със сивия вълк иа турския герб. Трите звезди около египетския полумесец висяха миролюбиво до зеления флаг на Кралство Хиджаз28. Килимите в голямата зала обърнати в посока към Мека. По килимите и по столовете край стените седяха босоноги, празнично облечени мъже с фесове и тюрбани. Тук-там се мяркаха поизвехтели униформи на висши придворни и офицери. Персийски поздрави се смесваха с арабски благослови и турски пожелания за щастие - Ориенталският клуб в Берлин празнуваше рождения ден на Пророка Мухаммад29.