Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Имамът, същият индийски професор, собственик на кафене „Ватан“, четеше високо сура от Корана. Персийци, турци, араби, генерали, сервитьори, студенти и министри, застанали един до друг, повтаряха-след него. После коленичиха пред Всемогъщия и индийският професор произнесе напевно с тъжен глас заключителните думи на молитвата. След това всички се запрегръщаха, зацелуваха се по раменете и отново насядаха по столовете, диваните и килимите в голямата зала. Слуги донесоха кафе, турски локум, арабски курабийки и персийски шербет. Президентът на клуба - дребничък, сух мароканец - произнесе кратка реч, благодарейки на Всевишния за

28 Хиджаз - историческо място, където се е родил ислямът; Кралство Хиджаз съществува от 1926 г., а след обединението с други територии, през 1932 г. възниква Саудитска Арабия. - Б. пр.

29 Мухаммад е името на Пророка според нормите на арабския литературен език. - Б. пр.

милосърдието му, на немската империя - за гостоприемството й, и на присъстващите, задето са сметнали за свой дълг да оставят делата си и да дойдат тук, за да споделят общата радост. Сетне топна арабска курабийка в турско кафе и благослови събралите се на персийски - нали беше образован мъж, знаеше как да се държи подобаващо.

Азиаде седеше на малък диван и жадно вдишваше аромата на пустини, на самотни шатри и камили, с който, както й се струваше, бяха пропити дрехите на гостите. Те минаваха край нея и я поглеждаха смутени и учудени, защото беше жена, а те не бяха свикнали с присъствието на жени на подобни събирания. Протягаха ръка към Азиаде, а Ахмед паша тържествено произнасяше дългите имена, принадлежащи на тези ръце. Тя се вглеждаше в смуглите, кафяви или съвсем черни лица. Това бяха представители на различни народи, обединени от Корана. Никой от тези хора, бил той млад или стар, смугъл или чернокож, не би се осмелил като онзи дългокрак доктор да притегли главата й и да притисне устни към нейните. Сведе поглед към малките си длани и се усмихна кротко замечтана.

Млад негър с блестящи зъби и тъжни очи застана пред нея.

- Анта мин Мисри? От Египет ли си? - попита тя на арабски.

- От Тимбукту - отвърна негърът.

- Тимбукту - повтори Азиаде. Прозвуча й като магическо заклинание. - Намира се в Судан, нали? Навремето там управлявали цар Диалиаман и родът Аску. Имали сте мъдрец на име Ахмед Баба. Само това знам за вашата страна.

Негърът се усмихна щастливо.

- Имаме поговорка: „Солта идва от север, златото - от юг, среброто - от запад, но Божията мъдрост и божествените песни са от Тимбукту“ - той се усмихна гордо и благодарно.

- Какво правите тук? - попита Азиаде.

- Пазач съм в дома на египетския посланик - с достойнство отговори младежът. - Права сте, нашият мъдрец се казва

40

Ахмед Баба. Написал е книгата „Ал-ихтиаджат“30, но отдавна е покойник. Откакто мароканците унищожиха Тимбукту, нашата страна се превърна в пустиня и вече никой не пее там.

Негърът замълча и погледна неодобрително дребния мароканец, президент на клуба.

Млад мъж е маслинен цвят на кожата се поклони пред Азиаде.

- Защо ни посещавате толкова рядко, ханъм? - попита той на развален немски.

Азиаде отговори на персийски, защото младежът беше персийски принц:

- Земан не дарем. Не ми остава време.

Ахмед паша поруменя от гордост. Да, добре беше възпитал дъщеря си. Тя говореше турски - езика на предците му, говореше арабски - езика на Аллах, говореше и персийски -езика на любовта. Уви, на Всевишния не било угодно тя да попадне в харема на принца. Какво пък, Аллах е велик, един Той знае защо се бе случило това и защо империята рухна.

Присъстващите се подредиха в широк кръг. Мършав египтянин запя с висок, меланхоличен глас. В средата излязоха две млади момчета, сирийци, с големи черни очи и гъвкави тела, облечени в бели бедуински бурнуси. На кръста им висяха дълги саби и кръгли щитове, по които се четяха мъдри, войнствени надписи. Краката им, обути в мека кожа, се движеха в ритъма на необузданата песен, черните им очи гледаха възторжено.

- Йа, сахиб31! - извикаха те и извитите им саби засвяткаха във въздуха.

Движенията им станаха отсечени и забързани. Стоманените остриета се докосваха с мелодичен звън. Щитовете се блъскаха един о друг. В очите на младежите заблестя див огън.

30 Ал-ихтиаджат (ар.) - „Потребностите“. - Б. пр.

31 Йа, сахиб (ар.) - ей, приятел (възторжен възглас). - Б. пр.

41

Бяха благовъзпитани синове на бейрутски търговци, но във вените им течеше свирепата кръв на предците им, дошли от пустинята и завладели Бейрут.