Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Излязоха от мензата. С уверена крачка Азиаде тръгна към автобусната спирка.

- Къде отивате? - спря я Хаса.

Хвана я под ръка и я поведе към странична уличка, където отвори вратата на кола, до чиято табела се мъдреше голямо бяло „А“.

- Австрия - обяви гордо Хаса.

Азиаде го зяпна смаяно. Никога не би повярвала, че мъж с толкова незначителна професия може да си позволи автомобил. Европа наистина е земя на чудесата.

Лежаха на пясъка върху ниския хълм край езерото.

Зеленият бански костюм, купен от Хаса по пътя, който сега Азиаде носеше, превръщаше света около нея в нещо нереално и фантастично. Тя се стесняваше от облеклото си на баядерка. Тялото й едва забележимо потръпваше, пръстите й нервно ровеха из пясъка. През четирите години в Берлин опо-

26 Казълбаши (червеноглав) - в България живеят в Добруджа, Лудо-горието и Източните Родопи. - Б. пр.

27 Саръ Салтък (Салтук) Деде - в Източна България има три негови светилища. - Б. пр.

30

зна университета, улиците и кафенетата. Но до този момент имаше съвсем смътна представа за местата, където европейските мъже и жени, полуголи, в плътно прилепнали по телата им дрехи, излагат лица под скъперническите лъчи на северното слънце. Очите й се разшириха ужасено, когато разпоредителката я поведе към тясна дървена кабинка, вмирисана на мухъл, подаде й банския, връчи й ключа и затвори вратата. Азиаде се почувства самотна и изоставена от Аллах, както обикновено се случваше преди труден изпит. Седна на тясната пейка и с недоумение започна да оглежда миниатюрното парче плат, предназначено да покрие тялото й. Сви устни и закопня за познатия свят на уйгурските наставки и близкоизточните религиозни учения. Бавно, обзета от желание да отложи неизбежното, тя си събу обувките и чорапите. Така се поуспокои донякъде. После затвори очи, съблече се припряно и надяна банския. Погледна в малкото, оплюто от мухи огледало и застина. От широкото деколте на трикото безсрамно се подаваха малките й гърди.

Свлече се върху пейката и отчаяно заплака. Не, в този вид тя няма да се покаже за нищо на света, дори всички берлин-чанки да ходят така.

Дочу уверени боси стъпала да крачат пред вратата и разтревожена се сви. В сумрачната кабинка приличаше на изплашена птица в кафез. Най-сетне набра смелост, открехна вратата, колкото да си подаде главата, и помаха на разпореди-гелката. Погледна жената с очи, изпълнени с усмихната свен-ливост, и попита:

- Мислиш ли, че мога да изляза така? Искам да кажа… Не се виждам добре в огледалото.

- Не - отвърна разпоредителката с нисък глас. - Не може да излезете така, разбира се. Облекли сте банския наопаки.

Помогна й да го обърнат и излезе, клатейки глава.

Азиаде се появи на плажа като грешник пред портите на ада - с конвулсивно присвити ръце, със затворени очи и за-

31

маяна глава. Наоколо имаше само голи женски гърбове и космата мъжки гърди.

- Бисмиллах! В името на Аллах - промълви тя и отвори очи, изпълнена с решимост докрай да понесе всички мъки.

Мъж, съвсем непознат, стоеше пред нея и й се усмихваше. Видя стъпала е големи пръсти и два загорели от слънцето крака. Очите й бавно продължиха нагоре и краката преминаха в бедра, покрити е вълнено трико. Тя се посъвзе и насили очите си да се разтворят по-широко. Видя добре оформен, стегнат корем, широки, почернели от слънцето гърди е къдрави черни косъмчета и гладки мускулести ръце. За пръв път в живота си Азиаде виждаше непознат, почти гол мъж и гледката й се стори много вълнуваща.

„Аз съм покварена“, помисли си тя тъжно и се насили да погледне доктор Хаса в лицето.

Той, без да подозира нищо, се усмихна очарован и я поведе към мястото им. Азиаде се хвърли на земята и се зачуди коя част от тялото си да зарови първо в пясъка.

- Искате ли да поплувате? - попита Хаса.

- Не, много е студено - отвърна тя, благоразумно премълчавайки, че не само не умее да плува, но не е и виждала някой да го прави.

Доктор Хаса тръгна бавно към трамплина за скачане и Азиаде смаяна проследи как този зрял, разумен мъж се хвърли без видима причина с шумен плясък във водата. Плахо се огледа. Полуголите тела я заслепяваха. Мъже и жени безсмислено изразходваха енергията си, като подскачаха във водата или лежаха лениво и неподвижно под слънцето, сякаш бяха изтощени охлюви. По плажа се въргаляха хартии и остатъци от храна, а наблизо една възпълна жена си мажеше носа е нещо жълто.

Азиаде седна, сви колене, обгърна ги е ръце и почувства как задушаващият я срам постепенно се стопява. Само съвсем леко й се повдигаше от усещането, че присъства на изложение на