Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

3 Лабид ибн Рабиа (?560-?661) - велик доислямски поет. - Б. пр.

Азиаде се спусна по стълбището. Стиснала здраво кожената студентска чанта, бутна с лакът тежката входна врата и излезе на улицата. Тъжни червени и оранжеви есенни листа осейваха сивия асфалт на тясната Доротеенщрасе. Прекоси я с къси забързани крачки и влезе в предния двор на университета. Старите дървета изглеждаха приведеш! под бремето на натрупаната мъдрост. Тя погледна към облачното берлинско небе, към тъмните прозорци на аудиториите и позлатените букви над входа на университета… Хора от друг, странен и непонятен свят я подминаваха - студенти по медицина, по право, по икономика. Носеха тънки сиви дъждобрани и стискаха големи чанти под мишница.

Огромният часовник в мрачното оживено фоайе на главния корпус сочеше десет и осем.

Потънала в мислите си, тя застана пред таблото за съобщения:

„Този семестър доктор Хейстинг няма да чете лекции по ранна история на готиката.“

„Намерен е учебник по химия. Обърнете се към портиера.“

„Проф. д-р Захс предлага да лекува безплатно студенти. Всеки ден от 3 до 5 в клиниката по вътрешни болести.“

Обявите висяха още от началото на семестъра и вече бяха поизбелели като древни свитъци от Кайро или Луксор.

Азиаде извади тефтерче от чантата си и записа с дребнички наклонени букви: Клиника по ларингология, Луизенщрасе 2, 9-13.

Прибра тефтерчето и прекоси двора. Излезе на Линденщрасе и пред нея се появиха внушителната статуя на Фридрих Велики4 и класическият силует на замъка Кронпринцен. В далечината на фона на навъсената есенна утрин се извисяваше Бранденбургската врата.

4 Фридрих Велики (1712-1786) - крал на Прусия (1740—1786). - Б. пр.

7

Сви надясно, пресече Луи-Фердинандщрасе и се изкачи тичешком по мраморните стъпала на градската библиотека. Озова се пред входа на голямата кръгла читалня. Наляво по дългия коридор се редяха каталозите, а вдясно малка врата отвеждаше в продълговатата читалня по ориенталистика - убежището на най-странните и ексцентрични берлински учени, пристан на хора не от този свят. Тук неизменно се носеше мирис на книжна прах, на древни ръкописи и мъдрост…

Азиаде влезе, застана пред рафта, извади „Сравнителен речник“ на Радлоф5 и се настани пред дългата широка маса. Разтвори книгата и сбърчвайки леко чело, се наведе над нея. В главата й отново зазвучаха откъслечни древни думи. Пред замъгления й поглед, на фона на черни уйгурски йероглифи, се явиха конници, препускащи из туранските степи6, нощен номадски лагер, сивите анадолски хълмове. Същевременно ръката й механично записа: „Етимология на думата „удж“7, „край“. Според фонетичните закони „удж“ става „ус“ в абаканский диалект. В карагайски откриваме две форми - „уду“ и „ужу“. В саянски също е „уду“.

Спря да пише. Нищо не знаеше за саянски; понятие нямаше кога и къде са говорили този език, чиито форми сега разгадаваше. В думите чуваше грохота на голяма река, виждаше диви мъже с тесни очи да размахват харпуни и да извличат върху обрасъл с мъх речен бряг тлъсти едри есетри. Тъмнокожите мъже с широки лица са облечени в животински кожи. Убиват есетрите, крещейки „Уду!“ - саянската форма на ста-ротюркското „удж“, „край“.

5 Радлоф, Вилхелм - от 1859 до 1870 г. обикаля Южен Сибир и съставя 4-томен речник на местните езици и 10 тома тюркски текстове. -Б. пр.

6 Туран - историческа област в Средна Азия, североизточно от Иран. -Б. пр.

7 Удж (уч.), букв, „връх на стрела“ (военен термин) - крайгранични област, стратегически коридор за настъпление, използван от селджуките в Мала Азия, а по-късно и от османците на Балканите. - Б. пр.

8

Азиаде отвори чантата и извади огледалце. Сложи го между страниците на речника и крадешком се огледа: тънки коралови устни, светло, съвсем леко издължено лице и сиви очи е дълги гъсти мигли. Докосна е пръст добре очертаните си вежди и го плъзна по чистата кожа на челото, сега леко поруменяло. Нищо в това лице не напомняше теснооките номади е високи скули край брега на безименната река. Въздъхна. Живееше в Берлин през 1928 година. Хилядолетия я деляха от жилавите й предци, дошли от туранските пустини и превзели сивите анадолски долини. През хилядолетията тесните очи, тъмната кожа и твърдите високи скули бяха изчезнали. През тези хиляди години се бяха появявали империи и градове; бяха се променили гласните в корена на думите. Един от предците й беше завладял Истанбул, столицата на империята; друг бе изгубил града на халифите - Багдад. Бяха останали само малкото овално лице, светлосивите замечтани очи и болезнените спомени за изгубената империя, за сладките истанбулски води и за къщата край Босфора е мраморни плочници, стройни колони и бели надписи над входа.