Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Курц и Марион продължаваха да си шепнат възбудено, но млъкнаха изведнъж, защото Джон Роланд се появи до масата.

- Доктор Хаса танцува със съпругата си. Позволете да ви поканя.

Поклони се на Марион. Тя пребледня.

- Благодаря… Аз… аз не танцувам.

Джон седна и гръмко се разсмя. Сам никога не го бе чувал да се смее така.

- Вероятно ме смятате за луд. Наистина е редно да се извиня - каза Джон. - Онзиден в Земеринг действително се държах доста странно. Всъщност съм си съвсем нормален.

- Типично - прошепна Курц на Марион, - но в общи линии е безобиден.

Марион кимна, а Джон поръча шампанско. Пристигна Хаса, хванал Азиаде под ръка. Очите й все още бяха притворени - сигурно за последен път в този живот танцуваше с Хаса. Погледна орхидеите върху рамото си. Изведнъж цветята й се сториха непоносимо тежки и я притиснаха като воденични камъни. Тя внимателно ги свали и ги подаде на Марион.

- За вас са - каза с ненадейна топлота, приведе се напред и закачи орхидеите върху гърдите на Марион.

Тя й благодари и прошепна:

- Азиаде, внимавайте с този турчин. Не е много наред. Луд е. Напада жени.

265

Азиаде погледна Марион, после изгледа Хаса - навремето я беше целунал в колата - и Курц, който не беше луд и следователно нямаше извинение да напада жени. Засмя се.

- Луд е, знам, но не защото напада жени. Точно обратното, мисля, че много го бива да ги закриля.

Марион сви рамене. Курц стана. Достатъчно му бяха лудите, е които общуваше през деня. Вечер предпочиташе да не ги вижда.

- Късно е - обяви той. - Ще тръгваме ли?

Хаса кимна. Минаха през залите, спуснаха се по парад-ното стълбище и излязоха на тъмната странична алея, където бяха паркирани колите: малкият автомобил на Хаса и лимузината под наем на Джон.

- Ще те закараме до вас, Курц - предложи Хаса. - И Марион, разбира се.

Междувременно Джон си свали цилиндъра. Сбогува се вежливо и хладно. Застанал на снега, стисна ръката на Хаса. Внезапно Азиаде извика на чуждия, но отлично познат на принца език:

- Ваше височество! Този мъж - посочи Курц - ме примами в дома си и се опита да ме изнасили, докато съпругът ми се намираше в съседната стая!

Цилиндърът падна от ръката на Джон. Очите му заблестяха като на диво животно, устните му затрепериха. Стисна юмрук и го стовари рязко върху лицето на Курц. Курц се олюля. Джон го удари още веднъж. Тялото му беше напрегнато, а лицето му наподобяваше яростна маска. Нанасяше кратки и силни удари. Косата му се разпиля върху лицето. В студеното лунно сияние Джон приличаше на степен вълк, тръгнал на нощен лов.

- Помощ! - простена Курц.

Хаса се хвърли към Джон, Сам размаха ръце.

Двама полицаи се втурнаха тичешком към тях. Джон се отскубна от Хаса и с див скок скочи в колата си, следван от

266

Сам. Автомобилът потегли, преди полицаите да пристигнат. Курц лежеше в снега е лице, изкривено от болка и гняв.

- Луд за връзване! - задъхваше се той. - Психар! Не ви ли Предупредих? Трябва му усмирителна риза.

Азиаде стоеше встрани и стъпалата й потъваха в снега. Мълчеше и се усмихваше спокойно и замислено.

Последният камък от дома й беше положен.

267

Двайсет и осма глава

„В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Дълбоко почитаеми мой татко, Ваше превъзходителство Ахмед паша!

Светът е необятен и много земи ни разделят. Ала какво са пространството и времето пред величието на Аллах? Лист хартия, пощенска марка и плик - и толкоз: пространството и времето са преодолени и ти четеш мислите на дъщеря си, преизпълнена с дълбоко уважение към теб.

Знай, добри ми татко, че във Виена се случиха грандиозни събития и не на последно място - велико чудо на Аллах. Чуй -преди моят стопанин и господар да прояви разположение към мен, той е делил нощите си с прекрасната наложница Марион. Но тя го захвърлила, поддавайки се на грешни желания, и заминала за Залцбург, където започнала да води порочен живот в обятията на чужд мъж.

Всевишния обаче се смилил над съпруга ми доктор Александър Хаса, Бог да го дарява с мир - и ме изпрати да му стана робиня и утешителка в долината на земните му мъки. Живях с него и му служих, както ти си ме учил и както повелява дългът ми.

С радост изпълнявах дълга си, очите на съпруга ми се усмихваха, когато виждаха мен, моите очи, моите устни, моята гръд.

Ала неведоми са пътищата на Аллах!

Той ни наказва и съди, а смъртните са само оръдия в ръцете на Провидението.

Близо до Виена е планината Земеринг. В тази планина човешките ръце - по волята на Аллах - са издигнали дом за