Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- На мен ми позволяваше да му асистирам. - В гласа на Марион прозвуча едва доловимо превъзходство. - Подавах му инструментите, водех сметките и черпех децата с шоколад. Отначало ми харесваше. Но за съпрузите не е добре да са цял ден заедно. Понеже познавах всички пациенти, говорехме за тях и в свободното си време. Това не можеше да продължи дълго.

Строгото лице на Марион омекна. Мачкаше в ръце носна кърпичка. Странно изглеждаше, че някога е подавала инструментите на Алекс и го е ревнувала от красивите пациентки. Тези времена бяха отминали отдавна. Между миналото и настоящето стоеше Фриц, по когото лудееха всички жени. Имаше и други, но за тях беше по-добре да не мисли.

Азиаде въздъхна:

- Понякога ви завиждам, Марион. Познавате Хаса несравнимо по-добре от мен. Аз никак не разбирам европейските мъже. Освен Хаса познавам само неколцина оплешивели колеги в Берлин, които главно разчитат йероглифи. Трябва да се срещаме по-често и да разговаряме за съпруга ни.

„Глупаво момиче - помисли си Марион. - Или пък нещо не е наред в брака им? Любопитна е този неочаквана благосклонност!“

234

Погледна Азиаде е подновен интерес - сивите очи е чудата форма гледаха наивно и безгрижно; меките устни бяха стиснати; ръцете лежаха безпомощно върху масата. Малката глупачка седеше пред нея и вероятно ревнуваше, че съпругът й танцува е други жени.

Марион се усмихна приветливо.

- Добре, Азиаде. Ще ми бъде приятно да се срещаме понякога. Наистина познавам Алекс добре или поне така смятам.

Просторната зала вече почти се обезлюди. Само Наполеон бе застанал в средата самотен, е победоносно изражение. Гирлянди уморено се спускаха към пода; ярките хартиени фенери хвърляха нереални, треперливи ивици светлина върху стените. Сервитьорите стояха по ъглите, а лицата им постепенно губеха професионалния строг израз и си възвръщаха обичайния вид.

Откъм стълбата за горния етаж се разнесе силен смях и в кафенето влязоха неколцина мъже в приповдигнато настроение. Най-отпред крачеше хирургът Матес в копринените одежди на китайски мандарин и е изкусно издължени от грима очи. Следваше го Хаса с леко килната настрани шапка на алхимик.

- Ето те и теб, Азиаде! - извика весело той. - Търсихме те навсякъде.

Приближи до масата.

- Докато си ме търсил - засмя се Азиаде, - твоите две съпруги се намериха и пийнаха мока.

Усмивката на Хаса застина. Едва сега разпозна Марион.

- Добър вечер, Алекс - поздрави нехайно Марион. -Сядай. Или по-добре да си вървя?

- О, моля те, Марион… много ми е приятно… ще пийнем вино… Значи и ти си тук?

Хаса се чувстваше ужасно неловко.

- Ето го пашата, заобиколен от харема си! - извика Матес. - Да го отпразнуваме! Сервитьор, вино!

235

Занамества шумно столовете един до друг. Доктор Захс наля вино, а гинекологът Халм вдигна чаша.

- In vino veritas! - извика той. - За щастливата среща!

Чашите звъннаха. Никой не забеляза, че и Азиаде изпразни чашата си на един дъх. Сърцето й биеше като чук. Колко прав е великият учен шейх Исмаил от Ардебил, че в някои моменти алкохолът не е забранен.

Марион се усмихна замечтано.

- Като си помисля - подхвана разсъдително доктор Захс, - като си помисля само, че бях свидетел на развода ви. А ето ни сега, седим си тук миролюбиво заедно. Такъв е животът. -Поклати глава и си напълни чашата.

Хаса седеше до Азиаде. Прегърна я с вид на победител и същевременно като че ли търсеше защита от нея. Леко раздалечените му очи не се откъсваха от Марион, а ръката му блуждаеше из косите на Азиаде.

Халм се засмя. Вече се бе развеждал два пъти.

- Първата ми съпруга се омъжи повторно преди много време, но и до днес ми избира вратовръзките. А в деня на развода ме заплашваше с нож.

Марион вдигна глава и погледна усмихнато Хаса.

- Алекс, какво стана с детския пистолет, с който се канеше да ме застреляш?

Думите й прозвучаха като победоносни фанфари. От години чакаше момента да му зададе този въпрос. Хаса се изчерви. Наистина беше заплашил Марион с пистолет. И, освен Азиаде, всички на масата го знаеха. - Почувства се неловко, че му го припомнят.

- Продадох го. На загуба. Изгубих пет шилинга.

Примигна срамежливо и Марион се засмя.

- Някой ден ще ти върна петте шилинга, Алекс.

В залата вече се бе възцарила тишина. Оркестрантите си събираха инструментите. Петър Велики се запрепъва с про-зявка към изхода. Мъж с очила мина край тях и се усмихна на Марион, но тя извърна глава.

236

- Как намираш моята съпруга-дивачка? - попита Хаса, все още заровил ръка в косите на Азиаде.