Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Неочаквано се обърна. От тюрбана на челото й се спускаше перла с форма на сълза. Азиаде позна лицето с аристократично извитите вежди, надменните кафяви очи и тесния нос с трептящи ноздри.

- Добър вечер, Марион - поздрави тя.

Цялата й умора мигом се изпари. Седна по-близо до бая-дерката.

- Добър вечер, Азиаде.

Марион я оглеждаше с любопитство. Очите й се разшириха. Имаше много красиво лице и тънки източени ръце.

- Приличате на истинска туркиня. Тюрбанът ви отива -Азиаде я гледаше с възхищение.

В отговор Марион се засмя.

- Всъщност вие трябва да носите тюрбан и шалвари.

231

- О, не, би било твърде реалистично. Аз съм дивачка и трябва да нося яшмак.

- Дивачка ли? Кота за последен път жена от семейството ви е носила яшмак?

- За последен път? Самата аз съм носила яшмак. Само преди шест години. Не, честно, наистина съм дивачка.

Азиаде я улови за ръката и удивена, Марион вдигна вежди.

- Защо не побягнахте както в Земеринг, Азиаде?

Гласът на Азиаде прозвуча тъжно:

- Аз съм глупава гъска, Марион. Затова побягнах. Не ми се сърдете.

Погледна я, а в сериозните й очи на Марион проблеснаха искрици любопитство:

- Добре ли ви е с Алекс? Добре ли се отнася с вас?

Тя не можеше да си обясни внезапната благосклонност на Азиаде.

- Съпругът ни е много добър, Марион. Сега е алхимик, предсказва бъдещето на една блондинка. А до него седи Матес, който всъщност е Ли Тай Пе. Курц сигурно също е някъде наоколо, както и другите лекари. Не, Хаса наистина е добър мъж и не ми създава никакви грижи.

Замълча. Петър Велики прекоси залата, прегърнал през рамо царица Нефертити. Младеж с фалшив нос и индиец с разгулен вид и очила с рогови рамки обсъждаха задълбочено, макар и несвързано, естетически проблеми.

Марион се замисли дълбоко; по лицето й все още личеше сянка от надменност.

- Да отидем да пийнем мока - предложи неочаквано тя. -От опит знам, че съпругът ни се застоява на Гшнас до ранни зори.

Азиаде кимна. Двете - баядерка и циганка - тръгнаха да пият кафе. Сивите очи гледаха кафявите, а в залата постепенно всичко се успокояваше. Опиянението от нощното увеселение постепенно избледняваше.

Внезапно двете жени се почувстваха много неловко.

232

- Как вървят нещата при вас, Марион?

- При мен? О, добре, благодаря. Карах ски в Тирол. Сега се върнах отново в града.

- Не е ли странно, Марион? Разговаряме за пръв път, а аз знам толкова много за вас.

Марион се изчерви едва забележимо.

- Да, Алекс винаги изпитва потребност да излее пред някого душата си. Още ли обсъжда пациентите си? Още ли превъзнася ябълковия пудинг на майка си?

- О, да, да. Чакалнята все така е пълна с пациенти, а на масата стоят все същите стари списания. И след работа той пак ходи в същото кафене.

- И после отива в Кобленц или на Пратера, нали? Чувствам как се подмладявам, като ви слушам.

Не продължи. Оркестърът засвири циганска песен. По ъглите на залата седяха двойки. Никой вече не танцуваше. На съседната маса двама мъже обсъждаха фондовата борса. Действителността постепенно завладяваше пространството.

- Не се случва често две съпруги на един мъж да седят миролюбиво на една маса - констатира Марион.

- О, но защо не? Дядо имал четири съпруги едновременно и те се спогаждали много добре помежду си. Дори по-добре, отколкото със съпруга си.

Марион отвори чантата си, извади огледалце и внимателно напудри лицето си.

- Радвам се, че при Алекс отново всичко е наред. Навремето прие много тежко нещата. Но, за бога, случва се двама души да се разделят. Трябваше да си тръгна, нямаше друг начин. Алекс е щастливец. Разбирате се прекрасно, нали? -Гласът й звучеше хладно. Азиаде скри носа и очите си в чашата с мока. После се усмихна хитро:

- О, да, разбираме се прекрасно. Хаса е много търпелив с мен. Нали съм дивачка, съвсем различна съм от него. Но той винаги е изключително внимателен и изпълнява всичките ми

233

желания. Сигурна съм обаче, че не го прави заради мен, просто е идеален съпруг. Много трудолюбив, много нежен, много грижовен. Би бил такъв с всяка друга. Просто е роден за семейство. Лесно е да си щастлива с Хаса и ние наистина сме щастливи.

Марион се засмя. Представи си апартамента, леглото, Хаса в бялата му престилка и списанията в чакалнята.

- Винаги ли седиш в дневната до прозореца, а в кабинета Алекс вика: „Кажете двайсет и две.“

Азиаде кимна въодушевено.

- Да, а пациентът отговаря: „Четиринайсет“, или: „Моля?“. После инструментите затракват. Отначало настоявах да помагам на Хаса в кабинета, но той не ми позволи.