Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Вратата изскърца. Хаса се връщаше от болницата усмихнат, очевидно в добро настроение. Погали Азиаде по косата, а тя вдигна глава и го погледна в очите.

- Вдругиден е Гшнас - съобщи Хаса. - Ще отидем, разбира се.

Азиаде се засмя. Думата „гшнас“ й се стори смешна.

- Няма такова нещо, Хаса. Гшнас не е дума. Невъзможна е за произнасяне.

- Напротив, всички виенчани я произнасят въодушевено.

- Но какво е това, за бога?

Хаса поклати усмихнато глава. Съпругата му беше една малка дивачка. Не беше чувала за Гшнас, моля ви се.

- Гшнас е маскарад. През тази нощ половината виенско гражданство се стича в Дома на творците. Всички са предре-

222

шени и се веселят до полуда. Много е интересно, понеже на съпрузите е абсолютно забранено да се ревнуват един друг, иначе може да стане скандал. Ти ще се облечеш като баядерка, а аз - като неандерталец.

Азиаде гледаше сияещото му лице и се засмя.

- Строго погледнато, на мен не ми трябва да се маскирам, Хаса. Аз и така съм си маскирана. Нося рокли вместо турски шалвари и шапка вместо яшмак. Добре, обещавам да не ревнувам.

Хаса седна до нея и я погали по лицето с меката си топла длан.

- Хубаво ни е заедно, Азиаде - неочаквано каза той нежно. - Идеята да се оженим се оказа чудесна. Добре ли ти е с мен?

- Да, мой повелителю и господарю. Ти си добър мъж. Едва ли може да бъде по-добре.

Азиаде млъкна. Хаса си оставаше вярна машина, чийто механизъм на действие бе все така непознат за нея.

- Понякога мъчно ли ти е за Сараево, Хаса?

- За Сараево? Не - засмя се той. - Там живеят само диваци. Знам, че винаги, когато се смълчаваш и се взираш в нищото, мислиш за джамии, фонтани и мавритански колонади. Но в джамиите седиш върху пода, водата във фонтаните не става за пиене, а в мавританските колони се въдят скорпиони. Бих полудял, ако се наложи да живея в Ориента. Светът на Изтока е болен и разрушен. Много съм размишлявал за него и знам повече, отколкото предполагаш. Там все едно е преизподнята. Тесни влажни улички, къщи, където е невъзможно да живееш, килими, пълни с микроби. Трахома и сифилис вилнеят в селата. Боят с ножове е нормално явление, в мрачните сенки на кафенетата нещо ферментира в груби бурета. Всичко, което прави живота в Ориента поносим, идва от Европа - влаковете, колите, болниците. От Сътворението на света природата заплашва човека и той се бори с нея. Покорявайки

223

природните сили, получава свобода и сигурност. В Европа това почти му се е удало. Дори едрата шарка е част от природата и хората от Запада са я победили. Надвили сме студа и в домовете ни е топло; покорили сме моретата и реките, пространството и времето.

В Ориента обаче човекът е изцяло зависим от стихиите. Един полъх на вятъра - и цели села измират от чума. Ято скакалци или пясъчна буря - и цели провинции са обречени на гладна смърт. Знам! Знам! Край Босфора се възправят дворците на пашите, а пожарите ежегодно унищожават цели градски квартали. И всичко това, защото човекът на Изток още не се е научил да управлява природата. Затова се молят на своя Бог, който само съди и наказва, ала не обича. Не, Ориентът е ад. Отвъден свят, пълнен със скръб, безсилие и болка. Наистина съм щастлив, че живея в свят, победил природата.

Щеше да продължи, но вратата се отвори и влезе дебелият баритон, протегнал ръце към Хаса.

- Хер доктор! — извика той. - Чакам цял час. Налегнал ме е ужасен синузит. Вече не мога да произнеса „м“, а вие тук се радвате на жена си, ах, немирник такъв!

- Ще победим синузита веднага - извика Хаса, скочи от мястото си и влетя в кабинета.

Азиаде остана сама. Думите на Хаса отекваха в ушите й като приглушени удари на ковашки чук. Беше прав за всичко. В Ориента човекът е направо жалко, бедно създание, окаяно и беззащитно пред лицето на природните стихии. И все пак всяка фибра от душата й копнееше за тихото достойнство на живота у дома; за света е мизерни къщурки, мъдри дервиши и умиротворено благоговение; за света, където никой не би посмял да нахълта в стаята, където съпругът и съпругата са потънали в разговор.

В Истанбул престъпници, преследвани от полицията, влизаха при жените си, а полицаите оставаха на улицата и не сме-

224

еха да прекъснат разговора им. Тук някакъв непознат нахълтва в стаята й, а нейният мъж, вместо да го изхвърли навън, тръгва с него да побеждава природата.

Този свят не е лош; впрочем не съществува такова нещо като добър и лош свят. Човек може да е щастлив във всеки един от тях. Но тези светове се различават един от друг, поначало те са разделени, трайно и необратимо вкоренени в своето своеобразие.