Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Вчерашният инцидент обаче предизвика сериозните ми съмнения в неговия разсъдък. Предпочитам да го виждам пиян, макар в никакъв случай да не съм привърженик на злоупотребата с алкохола. Та вчера, след като приключи работата по диалога между похитената героиня и дивия разбойник, заедно с други членове на екипа излязохме да се разходим из оазиса с напразната надежда да намерим малко или повече подходящи статисти. Трябва да знаете, о, уважаема ханъм, че хората тук са много глупави и нямат представа как да се държат в ролята на араби. Е, срещнахме един местен дрипльо с мръсна зелена препаска. Джон заговори това жалко същество и ние решихме, че се опитва да го наеме. Доколкото схванах от откъслечния разговор, скитникът твърдеше, че произхожда от рода на Пророка, току-що бил на поклонение в Мека и сега се връща вкъщи. След което - готов съм да потъна вдън земя от срам, ханъм, - след което Джон прегърна този немит дивак, седна е него под сянката на една палма и подхвана беседа за чудесата на свещения град Мека. И всичко това пред очите на членовете на нашия екип. Представете си, ханъм! Гражданин на Съединените американски щати прегръща местен скитник!

Всички веднага си тръгнахме обратно, защото беше ужасно да наблюдаваме сцената. Помощник-режисьорът Муни обяви Джон за полудял. Другите мъже решиха да не се ръкуват с Джон, защото той не беше повече джентълмен. С голям труд успях да ги убедя, че е прекалено пиян и не отговаря за действията си. Само така съумях да спася репутацията

217

му. Но, между нас казано, ханъм, той беше абсолютно трезвен.

Понеже вие, уважаема ханъм, омъжвайки се по любов, сте станали европейка, се обръщам към вас с голяма молба: придумайте Джон да усмири религиозния си плам и да престане така позорно да се прегръща с местните светци. Защото подозирам, че те влияят по определен начин на моя приятел и партньор. Впрочем неотдавна, след осем чаши арак, той заяви, че ще стане баща на вашите деца, а след дванайсетата заразказва нещо за някаква къща, която му строите. Понятие нямам за какво говореше.

Мимоходом ще добавя, че Джон се научи да язди камила и понякога дори качва местни роби - нещо абсолютно нежелателно за член на Нюйоркския клуб на сценаристите. Ваш дълг е да му дадете пример със себе си. При нашата последна среща - сега изцяло признавам колко бяхте права - предпочетохте да останете с вашия достоен и уважаван европейски съпруг (предайте му, моля, моите поздрави, ханъм, и нека Бог му праща много пациенти), а не да последвате един азиатец, едва докоснал се до европейската култура, какъвто се оказа при първото изпитание Джон.

Работата ни тук, ханъм, ще приключи скоро и искам да ви съобщя, че моят клет приятел си е втълпил на път за Америка да прекара остатъка от зимата във Виена. Аз, разбира се, ще направя всичко възможно да ви опазя от неговото азиатско нахалство, но и вие изпълнете молбата ми и го вразумете. Защото, честно казано, пиенето, за което понякога го съдя, е далеч по-безобидно и достойно в очите на гражданите на Съединените щати, отколкото презряното общуване с почитателите на Корана, с местните певци или дрипави потомци на Пророка.

Привършвам писмото си, Азиаде ханъм, с убеждението, че ние с вас ще се разберем, защото и двамата принадлежим на западната култура - вие сте австрийка, а аз - гражданин на

218

САЩ. Бързо се сбогувам с вас, понеже чувам как в съседната стая Джон планира с един местен писар поклонение пред гроба на свещения Сиди Абдул Салям. Трябва да побързам, въпреки че на сянка термометърът е преполовил точката на кипене.

Ваш Сам Дут“

Азиаде сгъна писмото и с наслада помириса шумолящата хартия. Стори й се, че долавя миризмата на изпепелена от слънцето земя. Шарената либийска пощенска марка изобразяваше пустинята, слънцето и крачеща камила.

„Преполовил точката на кипене“, помисли си тя удивено и погледна през прозореца. Валеше сняг. Бели снежинки бавно падаха върху асфалта, а клоните на дърветата се привеждаха под тежестта на снега. Трудно й беше да си представи, че някъде по земята слънцето виси на небето като жълта факла и в пустинята се извиват пясъчни бури.

Азиаде погали писмото. Не, няма да вразумява Джон нито с писмо, нито лично, в случай че пристигне във Виена. Нека и сто пъти да се просне пред трона на Аллах и да води мъдри беседи със съмнителни потомци на Пророка.

Четири месеца изминаха, откакто Джон Роланд седеше пред нея с гордо лице и вяло отпуснати ръце. През това време листата опадаха от виенските дървета, есенната шума шумоля под краката й, все едно бе пясък в пустинята, снежинки падаха от небето, земята побеля.