Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Около квадратния кладенец Айн ал-фарас шумяха палми. Старец със сълзящи очи седеше до водния часовник.

- Айн ал-фарас - посочи той - е свещен кладенец. Наречен е така в чест на кобилата на Пророка. Този воден часовник е тук от четири хиляди години и винаги е бил точен.

Джон потрепери - тук, на края на света, отмерваха времето в хилядолетия.

Върна се в хотелската стая. Сам Дут вече спеше. Пишещата машина приличаше на зейналата паст на зловещо чудовище с четири реда зъби. Джон се съблече. Падна мрак. В оазиса цареше космическа тишина. Джон лежеше с широко отворени очи, взрян в тъмнината. Луташе се между два свята, неизменно преследван от своите безпокойства като мъжете от племето туареги, които се скитат из пустинята, крадат и убиват.

211

Внезапно откъм пустинята се разнесоха ужасни звуци -първо тихо, после все по-силно. Джон се заслуша. Вик и плач разцепи тишината в стаята. Сякаш всички сахарски демони се биеха пред хотела. Той се надигна в леглото. Далечният плач постепенно премина във високо ридание.

„Рул - помисли си Джон, - нощният призрак на пустинята, ужасен вихър от милиарди бързо изстинали песъчинки.“ Потрепери. Като дете беше слушал за ужасните демони на пустинята. Дали майка му, дали дойката му беше разказвала, вече не помнеше.

В древни времена, преди да се появи Пророка, в Сахара властвали боговете на пустинята. Когато отрядите на Мухаммад покорили света, те прогонили боговете на пустинята и ги превърнали в демони. До полунощ в света на пясъците властва словото на Пророка. После от пясъчните дюни се надигат древните демони. Със стонове и плач се промъкват, нападат странниците и отклоняват скитниците в погрешна посока до часа на първата утринна молитва, която ги пропъжда обратно в пещерите.

Джон се тресеше като лист. Скочи бързо от леглото и се облече. Някаква неведома, могъща, древна сила го теглеше навън към магическите гласове на нощта.

Празнотата на стаята го потискаше.

Излезе от хотела и с пълни гърди дълбоко вдъхна хладния нощен сахарски въздух. Луната огряваше палмите и сенките им приличаха на вкаменени великани. Джон крачеше из безлюдния оазис, мина край свещения кладенец, заобиколи пазара за роби със зарешетени клетки.

Стигна до водния часовник и спря на осветения от луната площад. Вдясно се издигаше Джама ал-кабира (Голямата джамия). Гласовете на демоните заглъхваха в далечината. Джон спря и изтри чело с длан. Вратата на джамията зееше отворена, сякаш бе врата към вечността. Привлечен все от същата сила, той влезе. Керосинови лампи осветяваха вътреш-

ния двор. Колоните се издигаха като окаменели роби. Джон потрепери. Не беше влизал в джамия, откакто напусна родината.

Събу си обувките.

Върху килима седеше старец и четеше Корана. В мъждукащата светлина на лампите приличаше на мумия. Мумията стана и се поклони.

- Искам да се помоля - каза Джон.

Старецът раздвижи сухите си устни.

- Ето - посочи той минбара83, - киблата84 е насам. Ако се молиш, и аз ще се моля с теб. Аз съм имамът на тази джамия.

Джон не го слушаше. Коленичи. Всичко наоколо изчезна, все едно потъна в пропастта на небитието. Челото му докосна пода. Устните му зашепнаха полузабравени думи. Загуби представа колко дълго се моли - час или повече. Времето се измерваше е хилядолетия. Седна по турски на килима, впери взор в трептящата светлина и почувства в душата си покой. Струваше му се, че се разтваря в тишината на старата джамия.

Старецът също бе спрял да се моли и сега го наблюдаваше с любопитство. Свещената книга лежеше върху коленете на имама.

- Мир вам, принце.

Джон трепна. Това наяве ли се случваше, или просто му се присънваше?

Стана.

- Знаеш кой съм?

- Градът ни е малък, принце. Знаем всичко за чужденците, които пристигат в пустинята с колите на Сатаната. Канех се

83 Минбар - издигнато място в джамията, откъдето се чете петъчната молитва. Наподобява каменния престол, от който Пророка е произнасял проповедите си. - Б. пр.

84 Кибла - посоката, в която мюсюлманите се обръщат по време на молитва - към Мека. - Б. пр.

213

утре да дойда при теб, да те поздравя и да те предупредя. Защото от дълго време си тук и живееш като куче без молитва. Аллах обаче се смили над годините ми и те изпрати тук. Хвала Нему!

Джон огледа старческите бръчки по лицето на имама.

- Някога - отрони тихо той - този оазис и цялата земя край него принадлежаха на предците ми. А сега аз съм тук самотен в праха пред нозете на Аллах. Светът ме отхвърли и аз съм отломка от рухнала къща.