Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

„Слава на нашия Господар и Създател! Всеки, запознал се j отблизо с начина на живот на франките, би възславил Аллах, задето е сътворил мюсюлманите. Би сметнал франките за животни и като всички животни те притежават само една добродетел - необикновена храброст.

Франките нямат чувство за собствено достойнство, те не познават чувството ревност. Понякога се случва франк да се разхожда по улицата с жена си и да срещне друг мъж. Онзи улавя жена му за ръката, отвежда я настрани и започва да й говори, а съпругът стои и чака разговорът да приключи. Ако продължи твърде дълго, той просто я оставя с чуждия мъж и си тръгва.“

„Много интересно - помисли си Азиаде, - значи още тогава…“.

И заинтригувана, продължи да чете:

„Наблюдавах следното: когато ходех в Наблус до Йерусалим, отсядах в дома на моя приятел Муис, където гостуваха всички правоверни. Един от прозорците на къщата гледаше към улицата. Срещу нея се намираше домът на търговец на вино, франк, който често отсъстваше. Веднъж се върнал вкъщи и сварил чужд мъж да лежи в постелята на съпругата му.

- Какво правиш тук с жена ми? - попитал търговецът н& вино.

- Пътник съм и се отбих да отдъхна - отвърнал непозна тият.

- А защо си в леглото ми?

- Видях, че завивките на леглото са отметнати, и легнах.^

- Но съпругата ми лежи до теб - възмутил се стопанинът

- Е… леглото е и нейно. Не мога да й забраня да легне в собственото си легло.

- В името на вярата ми! - извикал търговецът. - Ако те видя още веднъж тук, ще се счепкаме сериозно!

До това се сведе най-силният изблик на гнева и ревността му!“

Азиаде отпусна глава върху облегалката на дивана и се разсмя. Луд народ са били тези франки! Храбри на бойното поле и нито капка мъжко достойнство. Векове бяха отминали от времето, когато мъдрият воин бе изучавал техните обичаи. Много промени бяха настъпили оттогава, непроменени бяха останали само мъжката душа и причините, поради които мъжете позволяваха на жените си да ходят по улиците с открити лица.

Хаса беше истински франк - още един такъв случай и той сериозно щеше да се скара с колегата си Курц, задето е целунал жена му!

Големият ръкопис вече не й се струваше архаичен. Азиаде продължи да чете:

„Друг пример - веднъж посетих банята в Тир82 и си взех затворена кабина. Тъкмо се изкъпах, прислужникът ми влетя вътре и изкрещя:

- Господарю! Не е за вярване! В тази баня има жена!

Хукнах към общата зала. И действително - млада жена

стоеше до рицар франк, баща й. Не повярвах на очите си и попитах един приятел:

- В името на Аллах! Това наистина ли е жена? Искам лично да се увериш!

Приятелят ми се приближи до девойката и пред очите ми се увери, че наистина е жена. А франкът се обърна и ми каза:

- Това е дъщеря ми. Майка й почина и няма кой да я изкъпе. Затова я доведох тук да я изкъпя.

82 Тир - оживено средиземноморско пристанище, днес на територията на Южен Ливан. - Б. пр.

207

- Правилно си постъпил - рекох. - Дано небесата те възнаградят.

Ала в сърцето си помислих: „Вижте, правоверни, какво голямо противоречие има - франките не знаят какво е това чест, не познават чувството ревност и все пак блестят с невероятната си смелост, макар че смелостта се ражда от страх да не изгубиш честта си. Аллах да ги прокълне.“

Азиаде затвори книгата. Неотдавна самата тя ходи на плаж. Умря от срам, защото непознати мъже видяха полуго-лото й тяло. Не, Хаса не е безумец. Просто е франк, точно като рицарите, които Усама вземаше на подбив. Нищо у него не напомня за предците му, които са живели в Сараево и са защитавали жените си. Хаса вече е част от този свят, където се е родил и където се чувства добре. Не е виновен, че Азиаде разбира воина Усама и се присмива на франките, които си тръгват и оставят жените си сами да говорят с чужди мъже.

Азиаде се замисли. Между нейния свят и света на Хаса зееше огромна пропаст и над нея нямаше мост. Хаса не е виновен и за това. Несправедливо е да го наказват, щом всички наоколо постъпват така.

Въздъхна. Не, Хаса не е мъжът, който може да бъде баща на децата й.

Погледна „Книга с поучения“.

Като в някакъв приказен хоровод тя се видя как върви редом с воина Усама ибн Манкуз, с баща си и с османския принц, който сега се намира в оазис и се нарича Джон Роланд. Сякаш виждаше пред очите си как този вълшебен хоровод продължава през вековете и обхваща земното кълбо, както брачната халка - безименния пръст.

Как загадъчно се преплитат мислите на хората, техните сънища и въображение!