Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Хаса продължаваше да се смее. Курц беше безобидно създание, а Азиаде имаше харемни разбирания за поведение j в обществото. Такива са източните жени по природа. Изпита известно съчувствие към Курц.

Докато Хаса превързваше раната и обсъждаше рефлексо-неврозата на богатата полякиня, Азиаде седеше върху широ-‘! кия диван в хола, а някакъв мъж с подпухнало лице й | обясняваше същността на съвременната английска поезия: \

- У Голсуърти са въплътени целият трагизъм и цялата аб-1 сурдност на земното съществувание. 1

- Да - съгласи се Азиаде, без да откъсва поглед от затво-1 рената врата. I

Там, зад стената, сигурно ставаше нещо ужасно. Защо не чува викове? Хаса навярно го е удушил или му е разбил черепа е чук и врагът е паднал безмълвно на пода. Ей сега ще се раздаде зловещ писък. Или? Сърцето на Азиаде спря. Ами ако другият е победил и Хаса лежи в локва кръв? Невъзможно. Хаса е по-силен от Курц и несъмнено е по-смел. И освен това Аллах трябва да е на негова страна - тя не се съмняваше.

Вратата се отвори. Азиаде затаи дъх.

- След Оскар Уайлд английската литература става по-земна и по-смислена. Авторите се стремят да се придържат към действителността и предпочитат биографиите и документалните разкази.

- О! - въздъхна Азиаде.

На вратата стояха Хаса и Курц.

Лявата страна на Курц бе покрита е пластир.

- Дребна злополука - засмя се смутено той. - Подхлъзнах се е чаша шампанско в ръка, чашата се счупи и ми поряза ухото. Дреболия, наистина. Колегата Хаса ми оказа първа помощ.

Азиаде стана и тръгна към тях. Курц не я интересуваше повече. Хаса я хвана за ръка и я поведе към прозореца. Тя го гледаше и с треперещи устни прошепна:

- Не си го убил, Хаса? Позволяваш да обиждат съпругата ти? Но ти си ми мъж, Хаса. Сама ли трябва да отмъстя?

- Достатъчно работа си свършила, дете мое - отвърна Хаса шеговито и малко колебливо. - Ти си храбро момиче и аз ти се доверявам. Но не живеем в Азия. Ако убивам всеки мъж, който се отнася по-дружелюбно с теб след няколко чашки, ще стана масов убиец. Все пак сме цивилизовани хора и живеем в Европа, нали?

Курц дойде при тях и със смирен глас каза:

- Милостива госпожо, много съжалявам. Изглежда, попрекалих е алкохола, а вие бяхте малко нервна. Моля за изви-

201

нение. Съвсем забравих, че идвате от харем. Тук, в Европа, веселото настроение не се възприема толкова сериозно.

Азиаде мълчеше. Гледаше в голямото огледало на стената. Ето краката й, ръцете, разголените й рамене, лицето с меките устни, сивите й очи. Всичко това принадлежи на неверника Хаса, който е неспособен да я защити. Изпита срам и мъка. Какво да очаква жена, която цялата се излага на показ през чужди погледи и има цивилизован мъж?

- Следващия път ще се появя в обществото с яшмак. Може пък така да се почувствам в безопасност. Да си вървим, Хаса!

Тръгнаха. Курц ги изпрати до входа.

„Разбирам от психологията само на европейките - помисли си той. - Знанията ми свършват пред вратите на Истанбул.“

Мълчаливо седнаха в колата.

- Твърде темпераментна си, Азиаде - обади се Хаса. -Помниш ли как ме зашлеви?

- Какво, трябва да стана любовница на приятеля ти ли?

- Но, скъпо мое дете. Съвременният човек не хапе.

Азиаде мълчеше. Внезапно Хаса й се стори непоносимо

чужд и далечен. Оградата на парка я гледаше от тъмнината като призрак. Сградите по Рингщрасе започнаха да се надигат. Обитателите им - мъже и жени - бяха диви и безчувствени.

Азиаде се замисли за баща си. Той щеше да избоде очите на всеки непознат, който я види, и да отреже устните на всеки, който я целуне.

- Сърдиш ли се, Азиаде? - Хаса я докосна по ръката. -Повече няма да ходим у Курц, ако не желаеш.

- Да - отвърна лаконично Азиаде.

Срамуваше се от съпруга си, срамуваше се от света, в който живееше, и от непонятните за нея порядки.

Колата спря и те влязоха в апартамента си. Хаса не беше страхливец, Азиаде го знаеше. Ръцете му бяха силни, погледът -прям. Какво го спря да удуши врага? Или поне да го накаже? Та той я обича. Каза, че няма да се засмее никога, ако тя го

202

изостави. А така и не отмъсти за нея. Просто не поиска. Не изпита порив да повали противника, да види как кръвта блика от очите му - очите, дръзнали да пожелаят жена му.

Азиаде, прикрила очи, гледаше Хаса от горе на долу, а той лежеше и я наблюдаваше гузно, но неразбиращо.

- Не се сърди, Азиаде. Повече няма да каним Курц и така слагаме точка. Наистина е противно да прегръщаш чужди съпруги. Радвам се, че си се защитила. Това ще му е за урок. Ти си моето смело и храбро момиче. - Той се засмя самодоволно и затвори очи.