Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Правителството на Либия не знаеше нищо по въпроса, а и не го интересуваше.

80 Тгутта - крепост на около 100 км източно от Гадамес. - Б. пр.

Джон също не знаеше за това. Той седеше до радиото в бара на двуетажния автобус. Сух вятър блъскаше по прозорците, вихрушки от убийствен пясък се извиваха над пустинята, изпепеляващото слънце висеше в жълтото небе. Някога из пясъците на голямата пустиня се бяха сражавали войските на Османската империя, но беше по-добре да не мисли за това, защото камъните бяха мъртви и неподвижни, а палмите на Гадамес изникнаха на хоризонта като зелен мъх и протягаха клони към небето.

Автобусът заобиколи стара крепост и спря рязко. От крепостта излезе мъж със забулено лице и засмени очи и пое куфарите им. Джон и Сам го последваха. Насред площада, заобиколена от палми, се издигаше едноетажна, тясна червеникава сграда с изящно извити меки линии. Хотел „Айн ал-фарас“ - „Окото на коня“.

Джон влезе. Слугата отнесе куфарите им в стаите. Джон спря до рецепцията и служителят попита:

- Господин Джон Роланд?

Джон кимна учудено.

- Пристигна телеграма за вас, сър.

Джон пъхна запечатания лист в джоба си, излезе в малката градина, където в палещата пладнешка жега земята миришеше на огън, и едва там я прочете: „Аз съм чисто и просто една жена. Не искам да командвам мъже. Азиаде“.

Джон сгъна телеграмата и излезе от градината. Стаята беше жълта като пясъка в пустинята. Някъде в един град, наречен Виена, живееше жена на име Азиаде, ала всичко това сега му изглеждаше нереално, далечно и разпиляно като пясък от вятъра.

192

Двайсет и втора глава

Доктор Курц тръгна на обиколка из санаториума си. В стаята за забавления пищни румънки играеха бридж. В читалнята писател нервно прелистваше вестници и се оплакваше от главоболие. На балкона цял отряд възрастни пациенти разгорещено обсъждаха шизофренията и диабета.

Курц излезе в градината. По пейките меланхолици спореха за самоубийството. Той им се усмихваше любезно, с разбиране и им предписа разтривки с оцет, а на нервния литератор -съвременна диета. На жените, страдащи от депресия, препоръча да общуват с мъже. С годините бе натрупал голям положителен опит. Жените бяха като непълнолетни деца, само дето по-лесно се поддаваха на лечение. Опитният невролог си знаеше работата.

Всяка жена може да бъде покорена, но не всяка си струва усилията.

Доктор Курц довърши обиколката и се върна в кабинета си. О, да, беше сигурен, че може да се сдобие с всяка жена. Представляваше чисто математическа задача, все едно е уравнение с малко неизвестни. Курц седна пред писалището и вдигна слушалката:

- Сестро, зает съм с научна работа. Не желая да ме безпокоят.

После кръстоса крак върху крак и запали цигара. Научната работа се наричаше „Азиаде“.

„Красива жена - помисли си Курц - съблазнителна жена.“

Усети приятен гъдел по върховете на пръстите си. Инстинктът на опитен невролог му подсказваше, че в брака на

193

Хаса назрява криза. Самият Хаса, естествено, изобщо не се досещаше, както винаги впрочем. Курц обаче съзираше брачната криза в невидими знаци от ежедневието. В жестовете на Азиаде, в тихите, стаени усмивки, в потрепването на клепките й - Курц забелязваше във всичко тайните признаци на душевен конфликт.

Друг мъж? Курц поклати глава. В обкръжението на Азиаде нямаше други мъже. „Жената просто е отегчена - постави доволно диагнозата Курц. - Животът с Хаса е твърде скучен. Липсват й приключения, но още не го съзнава.“

Взе телефонната слушалка. Осем пъти набра номер, осем пъти се усмихна на невидимия човек от другата страна и осем пъти повтори:

- Драги приятелю, в събота организирам скромно увеселение. Не, нищо специално. Ще дойдат Хаса, Захс и Матушек. Да, милостивите дами също са поканени, разбира се. Да, в смокинги. Много ще се радвам.

В осем и половина в събота Азиаде влезе в ярко осветения апартамент на Курц в квартал Ратхаус. Хаса крачеше до нея. Твърдата яка притискаше врата му, а колосаната риза се издуваше пред гърдите му. Азиаде огледа лъснатите до блясък мебели и отворен шкаф с цяла батарея бутилки.

Из въздуха в голямата осветена стая се носеха думи като малки сиви птички. Синкав цигарен дим обвиваше лицата и им придаваше загадъчност.

- Един коктейл - предложи Курц и Хаса пое чашата.

В широки фотьойли седяха гримирани жените с голи рамене и блестящи очи. Азиаде хвърли поглед към огледалото. Тя също беше гримирана и нейните рамене бяха изложени на показ. Външно по нищо не се отличаваше от тези жени, които имаха безброй мъже и пиеха коктейли.