Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Мъжете стояха като статуи с чаши в ръка. Думите им звучаха нереално, призрачно и чуждо. Жена със строг профил

194

и болезнено сгърчено сякаш от непоносима болка лице водеше в ъгъла странен разговор:

- Това беше в повече. Гледа ли спектакъла?

- Не - отвърна млад мъж и махна с ръка. - Но има книга. Чела ли си я?

-Не.

Азиаде не разбра дали двамата си говорят един на друг.

Г остите приличаха на членове на непозната секта. Магически отпечатък бележеше движенията им. Мълчаливият процес на изпразване на чашите напомняше тайнствен ритуал. Хората плуваха в мъглата от цигарен дим като силуети от театър на сенките. Понякога всички млъкваха едновременно и се споглеждаха, все едно бяха съзаклятници на среднощна среща.

- Фондовата борса - един от вълшебниците с плешиво теме вдигна многозначително показалец - е пулсът на икономиката, барометърът на обществения живот. Всеки трябва да го преживее. В Париж или в Лондон.

Никой не го слушаше и той млъкна, все още вдигнал показалец.

- Да - промърмори уплашено Азиаде и отиде в ъгъла.

Прислужница с бяла престилка й поднесе чиния със сандвичи - многоцветни и многъгълни като старинна мозайка. Азиаде си взе един. Някакъв лекар се приближи до нея и започна да й разказва за пътуването си до Женева.

- Никой не би спорил - отсече той и се озърна като победител, - че Швейцария е красива само през зимата. Посещавали ли сте Сейнт Мориц или Ароза? Миналата година отседнах в хотел „Чуген“.

- Не съм - отвърна Азиаде и се засрами, че никога не е отсядала в хотел „Чуген“. - Страхувам се от снега. Студът е пратеник на смъртта.

Две очи я изгледаха съжалително през димната пелена.

Донесоха студен пунш в кристална купа - приличаше на голям ароматен басейн. Г остите го заобиколиха като плувци

195

преди старта. В ръката на доктор Курц просветна грамаден сребърен черпак. Лицата на гостите поруменяха, гласовете им се извисиха.

- Средиземноморският проблем още не е разрешен -съобщи някой много високопарно.

Дребен мъж си избърса очилата и извика властно:

- Днешната жена утре ще стане вчерашна жена.

Разнесе се гръмък смях.

След осмия сандвич Азиаде стана и тръгна да обикаля апартамента. По тъмните ъгли седяха мъже и жени, плътно притиснати един към друг. Мъж в омачкана риза седеше сам на дивана, стиснал глава. Хаса стоеше край камината между две жени с чаши в ръце. Виждайки Азиаде, вдигна приветствено чашата си към нея. В отговор тя кимна весело. Отнякъде изникна доктор Курц.

- Как сте, милостива госпожо?

Държеше се, сякаш в Земеринг никога не бе възниквал инцидент.

- Много добре, благодаря.

Азиаде обаче помнеше Земеринг и се измъчваше от угризения.

Вървеше редом до Курц и ненадейно се озова пред странна картина в празна стая.

- Ван Гог, оригинал - гордо обяви той. - Усещате ли суровото опиянение на линиите?

Азиаде не усещаше нищо. Виждаше платно с ярки петна и кимна почтително.

- Така ще го видите по-добре. - И той угаси лампата.

Сега стаята се осветяваше само от слаба странична

крушка, огряваща картината. Азиаде седна в един фотьойл, вдигна глава и се взря в платното. Нищо. Картината само я отегчаваше. Стаята беше празна, но вътре се носеше леко ухание на парфюм. От съседното помещение долетя шумен смях.

196

- Какво правите по цял ден, Азиаде? - е ласкав глас попита Курц.

- Чета за Африка.

- За Африка? - заинтригува се той.

Жени, които четат за Африка, едва ли водят щастлив семеен живот.

- Да - оживи се неочаквано Азиаде. - За Сахара. Странна земя. Сигурно е много красива. Чували ли сте за Гадамес?

- Не - удиви се искрено Курц.

- Гадамес е оазис в сърцето на Сахара около свещения кладенец Айн ал-фарас. Там живеят всичко на всичко седем хиляди души, но се делят на много касти - благородни ахрари, берберхамрани, чернокожи атари и хабиди, някогашните роби.

- Нима? - възкликна доктор Курц. - Далечен оазис в пустинята! За това четете значи! Там има ли жени?

- О, да, има жени. Живеят върху покривите и всички покриви са свързани. Не допускат мъжете на покривите, а жените не бива да излизат на улицата. Между покривите и улиците се намират стаи, където мъжете се срещат е жените. Странен свят. Понякога ме обзема усещане, че някога съм била там.

- Странен свят - повтори Курц.

Стоеше пред нея в полумрака на пропитата е парфюм стая. Неочаквано се наклони напред.

- Азиаде - хвана я за ръцете, - не само в Гадамес… И тук хората са разделени от покриви и улици. Дори по-строго, отколкото в Гадамес. Няма път от една душа към друга. Хората са обречени на самота, било в Сахара, било тук, в каменната джунгла на големия град. - Приведе се съвсем близо до Азиаде и прошепна: - Жената е самотна в брачното ложе и странникът е самотен в ежедневния свят. Рядко, много рядко, като по чудо мълния пронизва мрака…