Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Азиаде обаче продължи да седи в леглото, свила колене към гърдите си и взряна в нощната лампа.

Вече не мислеше за Курц. Сигурно имаше мнозина като него. Палеща болка разкъсваше гърдите й. Тя отпусна глава върху коленете си. Вглъби се в мисли за нецивилизованите мъже, които обаче съвсем точно знаят какво означава чест. Мислеше за Марион, която вече не й се струваше чужда. Мислеше за баща си, за оазиса Гадамес и за този непонятен свят, в който трябва да живее, но не го разбира.

Болката стана непоносима. Капки пот избиха по челото й. Една-единствена мисъл завладя ума й и измести всички други. Вече не мислеше нито за баща си, нито за принца, нито за Марион, нито за чуждия свят около нея. Седеше в леглото, разтворила леко устни, уплашените й очи се взираха в лампата, а тя стенеше тихо като дете. Тази единствена мисъл я изгаряше. Хаса спеше спокойно. Нощната лампа светеше, а Азиаде не преставаше да се пита: правилно ли е да има деца от него.

Заспа на разсъмване. Въпросът остана да виси, но тя се усмихваше. Първите лъчи на изгряващото слънце проникнаха между спуснатите завеси на прозорците и огряха килима.

203

Двайсет и трета глаВа

Колко удивително се преплитат човешките съдби! Континенти и морета свързват в магически кръг събитията и обединяват всички смъртни. Стар уморен паша в Берлин обяснява какво значение имат десените на стари килими и животът на човек на име Джон Роланд, който живее в Ню Йорк, се разклаща.

Виенски лекар се любува на шията на красива жена и жената изгубва вяра в западния свят. Събитията следват своя ход с желязна логика. Мъртви и живи, минало и настояще се свързват в шумен хоровод, неусетно преминават едно в друго и ръководят постъпките и мислите на живите.

Нищо не изчезва в земния кръговрат, изречени преди столетия мисли водят призрачно съществувание сред праха на библиотеките върху пожълтелите страници на стари ръкописи. А после ненадейно се превръщат в реални постъпки, в събития и този безконечен хоровод продължава нататък и обгръща земното кълбо, както брачната халка - пръста.

Преди много столетия храбрият воин Усама ибн Манкуз препускал на бърз кон през пустините на Сирия, по полята на Египет и през селата на Палестина. Десетилетия наред проливал кръв в името на зеленото знаме на Пророка, сражавал се с неверници, дошли от презморски земи да сразят хората на Пророка.

Пред вратите на свещения град Йерусалим воювал с рицарите франки.

Край Едеса, при Ака - навсякъде, където по свещените земи се сблъсквали Полумесецът и Кръстът, се появявал неговият жребец, покрит с броня, и над просторното поле про-

204

ехтявал войнствен вик: „В името на Аллах! Аз съм Усама ибн Манкуз! Идвайте, рицари!“.

Ала когато великият Саладин8’ сключил мир с франките, воинът Усама тръгнал по поръчение на владетеля си по градовете и селата на франките, живял в замъци на чужди народи, наблюдавал чужди обичаи, чул чужди езици и у него съзря-вало огромно удивление.

Минали години. Остарял и изнемощял воинът. Върнал се в двора на владетеля си в Дамаск, погребал меча си и взел в старческите си треперещи ръце перо. За своя владетел, за своите деца той написал великата „Книга с поучения“, в която описал сраженията от младостта си и всичко, което научил за франките, дошли от другия бряг на морето при народа на Пророка, за да го завоюват.

Десетилетия наред препрочитали тази книга арабските рицари, които воювали срещу франките. После обаче хората забравили „Книга с поучения“ .

Минали векове. Мъдрите ръкописи събирали прах в библиотеките. Никой не си спомнял за храбрия воин Усама ибн Манкуз, докато западни учени не открили „Книга е поучения“ сред купчини древни манускрипти. Учените с труд разчели стария ръкопис, а след като го разчели, го издали със свой коментар. Така изпод руините на миналото отново се надигнал воинът Усама.

Сред океана от книги в огромната библиотека Азиаде попадна съвършено случайно на „Книга с поучения“. Подавайки й ръкописа, библиотекарят се усмихна - красива млада жена се интересува от наставленията на преминал в небитието арабски воин.

81 Саладин (Юсуф Салахаддин ибн Аюб) - султан на сарацините в Сирия и Египет през XII в.; най-силният и благороден противник на кръстоносците. - Б. пр.

205

У дома, сгушена на дивана, Азиаде разтвори книгата. I Древният арабски език й се стори странен и чужд. Четеше за *

• *41

ловни походи, за рицарски турнири и необичайни произше- ’ ствия, очаровали някогашния воин. Неочаквано Азиаде спря. 1 Усмихната, закима и прочете заглавието на главата, изписано 1 с големи арабски букви: „За обичаите на франките“: j