Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

В кафене „Ватан“ в Берлин старият паша седи пред чаша с изстиващо кафе. С изморени очи той гледа индийския професор зад тезгяха и мисли за принца, оказал се твърде слаб да

208

завоююва неговата дъщеря, същата тази дъщеря, която живее е неверник и още не е забременяла.

На нисък кръгъл стол в кабинета си седи доктор Хаса. Богатата полякиня пред него се оплаква от рефлекторна невроза. Той обработва килиановите й точки и си мисли за Азиаде, която в съседната стая чете непонятна арабска книга и се смее с глас. Мисли за нея с огромна любов и известна тревога, защото тя е двайсет и една годишна и е дива - нужно е да я направлява в света на европейските традиции.

На терасата на кафене „Ринг“ седи Марион. Тя има загоряло от слънцето лице и с надменен поглед наблюдава как капят листата на дърветата; мисли за отиващото си лято, мисли за Фриц, който я напусна, мисли за съсипания си живот. Мисли също и за Хаса, и за неговата красива млада жена, която срещна в Земеринг в злополучния ден, когато в стаята й влетя онзи луд, твърдейки, че е принц, и се опита да я отведе. Марион се усмихва тъжно и клати глава: лудият, въобразил си, че е принц, е по-щастлив от нея с цялата й красота и младост, и съсипан живот.

През няколко улици доктор Курц седи в задимената иг-рална зала на едно кафене. Лицата на хората са бледи, жените са гримирани. Доктор Курц слага картите на масата и се привежда настрани към доктор Захс:

- И все пак колегата Хаса има красива жена.

- Много красива - съгласява се доктор Захс.

- Но с толкова странен нрав - продължава доктор Курц. -Не разбирам Хаса. За какво може да се говори с тази жена. Тя е стена - чисто и просто стена. Друг свят! Каквото и да твърдиш, колега, азиатците са много по-различни от нас. И никакво възпитание не помага. Не съм ли прав? Когато тази жена седи и тъпо гледа пред себе си, ме обхваща ужас за Хаса. Трудно е човек да си представи на какво е способен този непознат за нас манталитет. Все едно се е оженил за ескимоска

209

или за негърка. Мястото й е в харем, в обкръжението на паша или принц. Между другото, неотдавна в Земеринг имах такъв случай. Един луд заяви, че е турски принц. Ето ти нещо точно за фрау Хаса. Ха-ха-ха!

Докато доктор Курц се смееше, пред портите на Г адамес сред широко каменно поле седеше Джон Роланд в пълно неведение относно миелите и тайнствените образи, кръжащи около неговата особа, относно хората в далечни страни и неведомите, непонятни представи, свързани с тях.

Седеше на нисък камък. Пред него се стелеше Сахара -тъжна, самотна и камениста. Горещ вятър брулеше мъртвите камъни като палещо дихание на призрачен гигант. Пред Роланд се издигаше каменният идол Ал-Еснам - тайнствената врата към Сахара, древен, стар, загадъчен, сякаш оставен там от циклоп.

Отдясно и отляво се намираха бедняшките шатри на туа-регите. Пред тях седяха, увити от главата до краката, яки, мършави мъже и с презрение наблюдаваха чужденеца. Нагорещената земя миришеше на изгоряло. Някъде в далечината, към границата с Тунис, се движеше керван. Гледани оттук, камилите приличаха на пясък, подет от вятъра. Носеха златен прах от Тимбукту, благовония от Гат, слонова кост и щраусови пера от далечния юг.

Стройна жена с открито лице и разголена гръд излезе от една шатра и тръгна към Роланд. Големите й тъмни очи св взряха в далечината към пламтящата самотна шир от пясък 1 камъни. Тя пое дълбоко дъх и каза:

- Тук е красиво, страннико. Няма по-красиво място н света.

- Да. - Роланд вдигна очи към смуглата жена с разголена“ гръд. - Ти си от племето туареги, където жените управлява1 мъжете?

Тя кимна:

210

- Преди много столетия мъжете и жените от нашето племе се скарали. Жените оставили мъжете си и заминали. Отнесли оръжията и камилите. Мъжете тръгнали след тях. Избухнала ужасна битка и жените я спечелили. Оттогава ние държим властта и за да не забравят, че са ни подчинени, ги караме да забулват лицата си. - Жената замълча за момент и продължи гордо: - Така разказваме на чужденците. Но това е лъжа. Никаква битка не е избухвала. Просто е добре мъжът да бъде под женска закрила. Беден и жалък е мъжът без жена. Безцелно скита из пустинята, краде и убива и никой не иска да вижда лицето му. Намира дом и защита само в шатрата на жената и затова сме заслужили тази чест.

- Да - съгласи се Джон. - Беден и жалък е мъжът без закрила!

Той стана и тръгна из каменистото поле. Горещият вятър биеше в гърба му. Навлезе в оазиса. Тесните улици приличаха на гробници. Хаотично се издигаха триъгълни покриви. Край него минаваха негърки с по три сини линии върху слепоочията и с все още приведени гърбове, като спомен от робството.