Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

През тези четири месеца Ахмед паша гостува на дъщеря си във Виена цяла седмица и изрази крайното си неодобрение, задето е отхвърлила принца и още не е забременяла.

През тези четири месеца Хаса стегна куфарите и заведе Азиаде в Тирол. Взе две дълги тъмни дъски и две пръчки, за чието предназначение Азиаде имаше смътна представа. В Тирол тя се уви в кожи и зъбите й затракаха само при вида на снежните полета. Седна в хотелската стая до горящата камина и ужасена се взря през прозореца. А навън, на широката снежна поляна, Хаса постави дъските върху снега, стъпи

219

върху тях, стисна двете пръчки и полетя с безумна скорост през долини и планини, ежесекундно рискувайки да си счупи врата. Носеше шал и мека вълнена шапка, а уверените движения му придаваха особена красота и мъжественост.

Азиаде го наблюдаваше и се гордееше, че докато тя иска, той ще й остане съпруг. И въпреки всичко, седнала до камината, тя трепереше от студ и мислеше за дома, който трябва да построи за принца, а досега не беше положила нито един камък. Хаса, естествено, беше достоен и красив мъж, но несъмнено не беше нейният дом.

Четирите месеца преминаха бързо и еднообразно и само един път обстановката в жилището на Хаса се нагнети за около седмица. Азиаде го помнеше ясно: случи се в средата на декември. Хаса се върна от болницата с усмихнати очи и замръзнал нос.

- Наближава Рождество - лицето му просия като на момченце. - Скоро ще купя коледно дърво и украса.

- Не е нужно - възрази Азиаде. - Не искам.

Очите на Хаса се разшириха смаяно.

- Рождество - започна да обяснява той, - изобщо разбираш ли какво значи? Елха с многоцветни гирлянди и стъклени топки, а под дървото са подредени подаръците. Когато бях малък, Дядо Коледа с дългата бяла брада винаги идваше. Вярвах, че наистина съществува. Наистина ли не знаеш какво е Коледа?

- Прекрасно знам какво е Коледа. Най-значимият празник на християните. Ти обаче знаеш, че съпругата ти е мюсюлманка. Ти също впрочем. Не е нужно да празнуваме Коледа.

- Но, скъпо мое дете - възнегодува Хаса, - Коледа си е Коледа! Не разбираш ли? Празнувал съм я цял живот.

- Добре - съгласи се Азиаде. - Ти си купи коледно дърво, а аз ще отида в Берлин за една седмица да видя баща си. В Берлин има джамия. Отдавна не съм стъпвала в джамия.

Хаса се разгневи. Заснова напред-назад из стаята. Заразказва за детството си. Осъди дивашкия азиатски живот и дори

220

заяви, че Марион, колкото и да е лоша, никога не е възразявала да празнуват Коледа.

- Защо да възразява? - попита Азиаде. - Тя не е мюсюлманка.

Хаса обаче не я чу и продължи да говори за коледното дърво, докато не дойде първият му пациент и се наложи да отиде в кабинета. След като приключи прегледа, силно раздразнен, той тръгна към кафенето да сподели мъката си с доктор Матушек.

- Представяш ли си? - чудеше се той, съвсем объркан. -Тя не иска коледно дърво! А щеше да намери прекрасно кожено палто под него. Представяш ли си?

- Дивачка - засмя се доктор Матушек.

На другия ден цялото кафене знаеше, че съпругата на Хаса е забранила на мъжа си да купи коледно дърво. Щом научи това, доктор Курц застана до масата на Хаса с протегнати ръце и попита съчувствено:

- Клети ми приятелю, какво ще правиш тогава на Коледа?

Салонният управител услужливо препоръча малко кафене

някъде в града. Щяло да работи за нещастниците, които няма къде да отидат в нощта на Рождество.

Хаса не си намираше място от яд и смущение. Азиаде обаче оставаше непреклонна. Затова Хаса прекара коледната вечер у доктор Захс, а Азиаде, самотна, се сви на дивана, увита в топли шалове.

Цяла седмица Хаса обикаля намусен апартамента, но преди Нова година тържествено прости на съпругата си и в знак да примирие й подари коженото палто.

- Но ако имаме деца - строго предупреди той, - ще празнуваме Коледа. Децата не бива да растат като диваци.

- Разбира се - отвърна Азиаде, понеже беше сговорчива жена. - Разбира се, ако имаме деца…

221

После настъпи времето на карнавала - сезонът на танците, на баловете с маски, на книжните гирлянди, конфетите, музиката, модерните тоалети. Хаса се впусна във вихрушката на големите балове, следващи един след друг, или дори по няколко в една и съща нощ. Купи календар на баловете и го за-разглежда със сбърчено чело.

- Бал в Операта - зашепна той, - Виенският бал, Денят на свети Гилгенер…

Цялото великолепие на стария град се разгръщаше пред удивените очи на Азиаде.

За една нощ махнаха всички седалки от партера и от ложите, откъдето проблясваха бижутата на жените. Азиаде видя готическата строгост на Кметството, озарено от празнично нощно осветление. Видя и зали, където достолепни търговски съветници се бяха предрешили като провинциални грубияни, а адвокатски съпруги бяха надянали върху стройните си тела прости носии на селски девойки. Направо не вярваше, че някъде термометърът отмерва на сянка половината от точката на кипене, а Джон Роланд коленичи в праха пред трона на Аллах и разговаря с мъдри учени за свещения Абдул Салям.