Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Преди стотици години халиф Муауия85 се оженил за жена от пустинята. Довел я в своя град на халифите Дамаск и тя му родила наследник - халиф Язид. Ала щом наследникът за пръв път яхнал боен жребец, жената застанала пред халифа, поклонила му се и го помолила да я върне при племето й в пустинята, защото дългът й в този град бил изпълнен.

- Ние се обичаме - казал халифът - и сме щастливи. Имаш син, който е наследник на престола, твоят съпруг е халиф, притежаваш дворци и прислужници. Какво не ти стига, защо искаш да ме напуснеш?

Жената коленичила пред съпруга си и издекламирала поема:

Шатрата, брулена от ветровете, ми е по-скъпа от всеки дворец.

Залък хляб във моята шатра ми е no-вкусен от отбрани ястия.

Копнея за родната пустиня и никой палат не може да я замени.

Поразен от тези думи, халифът позволил на жена си да замине.

85 Муауия ибн Аби Суфян (упр. 661-680) - основател на Омаядската династия; установява столицата на халифата в Дамаск. - Б. пр.

225

Столетия деляха Азиаде от тази съпруга и майка на някогашен халиф. Ала през столетията се виеше хороводът, който свързва живите и мъртвите.

Да, Хаса е прав. Светът на Запада е сигурен, надежден. Хаса не би се чувствал щастлив другаде. Ала Азиаде принадлежеше на друг свят, свят, изпълнен с различни чувства и представи. И между тези два свята стои Джон Роланд върху съвсем тясно паянтово мостче и я очаква - нея и Хаса, когото тя не може да напусне, макар той да живее в свят, укротил природата.

В съседната стая Хаса отпрати щастливия певец. В приемната чакаха други пациенти. Влизаха, сядаха на стола и описваха оплакванията си на доктора. Хаса пишеше рецепти и даваше съвети. Дори не забеляза как, докато провеждаше слухов тест, започна да си тананика весела мелодийка. За щастие, почти глухият пациент не долови нищо, но медицинската сестра го погледна изненадано и Хаса се изчерви смутен. Животът е прекрасен, той е добър лекар, има красива жена и много я обича. Изпълнява съвестно съпружеските си задължения и никога не пренебрегва жена си. Съпругата му, разбира се, е млада и не съвсем уравновесена. Днес за пръв път поговори с нея сериозно и я убеди, че Европа е прекрасен континент и тя представлява част от него. Животът е прекрасен и прост. На умната жена можеш да обясниш всичко, особено елементарния факт, че свят без едра шарка е по-добър от свят с едра шарка. Ето как трябва да се живее в семейството и тогава няма да има никакви изненади.

Така си мислеше Хаса, а през няколко къщи, в масивна сграда на Карлсплац работници пренасяха тежки талпи, приведени надве под тежестта им. Чистачи миеха и полираха подовете до блясък; сервитьори подреждаха маси; електротехници проверяваха кабелите. Дебелак подгряваше кафемашината. Целият огромен Дом на творците - всичките му зали, коридори и ниши бяха покрити с плакати, картини и рисунки. Дългокоси

226

върлинести младежи рисуваха с въглен върху огромни листове хартия. По разположените навсякъде стойки строиха цели батареи от винени бутилки. В офиса телефонът звънеше непрекъснато. Мъже с отчаяни лица и дрезгави гласове настояваха директорът да им даде пропуски и билети за пресата. Полицаи сновяха из залите и проверяваха плакатите, масите и бутилките за пожарна безопасност.

Голямата сграда живееше свой собствен хаотичен живот: подготовката за Гшнас течеше с пълна скорост.

227

Двайсет и пета глаВа

Ардекини, циганки, баядерки и рицари се тълпяха по широкото ярко осветено стълбище и се стичаха в многоцветен водовъртеж към сградата. Гримирани лица се кривяха като весели маски; с надигналите се колосани нагръдници на фраковете мъжете приличаха на пингвини. От пъстрата тълпа им подвикваха непочтително: „Хей! Келнер!“ От затъмнените ниши се носеше шумен смях или неприлично хихикане. Мъж с голяма триъгълна шапка като на Наполеон, скръстил ръце пред гърдите, стоеше в средата на залата с вид на победител.

Жени в шалвари и шарени поли танцуваха със средновековни алхимици и руски боляри. Самотни аскети с фалшиви бради обикаляха насам-натам, удостоявайки с презрителни погледи околните. По дългите пейки край стените седяха пъстро облечени хора и бършеха потта от пламналите си лица. Един фотограф, застанал в осветена ниша, запечатваше с обектива арлекини, циганки, баядерки и рицари.

Огромната зала напомняше сцена от древна вакханалия. Изпълнени с тайнство, игрите бяха в разгара си. Цялата тази пъстра маса се местеше от място на място, сякаш хората бяха обзети от стремежа ведно с обичайните си дрехи да махнат от себе си и навиците, и мислите си. В грижливо подбраните костюми се разчитаха потиснати желания и срамежливо забранявани фантазии. За една нощ хора, преобразиш се в наполеоновци, боляри или пожарникари, неистово се отдаваха на своите мечти, е желание да ги превърнат в действителност. През тази нощ адвокатът ставаше циганин, апрекарят - рицар разбойник. Душата беше небрежно захвърлена заедно е палтото в гарде-