Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Марион запали цигара. Усети имаше сладникавия вкус на английския тютюн.

Е, после излезе наяве, че някъде из провинцията Фриц има съпруга, законна съпруга, от която се страхува. Лятото в планината беше прекрасно. През това едничко лято Фриц й даде повече, отколкото получи от Алекс за три години семеен живот. А после… е, после се появи дебелата жена с дрезгав глас и с нос, гърбав като папагалски клюн. И Фриц ненадейно рухна. Цялата тайнственост и обаяние изчезнаха, сякаш ги отми вода. Пред Марион застана глупав, ужасен, смаян и смутен мъж.

Марион скочи, загаси цигарата и пак закрачи напред-назад из стаята. Дори не подозираше, че някога Хаса също бе сновал като нея из стаята си в Берлин, преди да прибере снимката й в чекмеджето. Марион спря пред огледалото. Беше съвсем сама и нямаше смисъл да се преструва на горда дама. Внезапно лицето й се стори грозно. Взира се дълго в него, после постави показалец върху върха на носа си и го побутна нагоре. Лицето й придоби надменно, но ужасно глупаво изражение.

- Така ти се пада - каза си Марион и се зарадва, че не е чипоноса.

Пак седна на дивана. Колко е хубаво, че е сама в апартамента. Тук никой не я вижда и никой не се досеща как се чувства: тя е просто едно самотно момиче, уплашено от живота.

Отново си спомни как Фриц изчезна с жената с нос като папагалски клюн. От него й останаха чифт чорапи и спомен за прекрасно лято.

- Никога няма да те забравя - обеща й той за последно.

Марион стоеше пред него със спокойно и гордо лице. Изпитваше единствено съжаление, че не е дивачка и не може да го удуши. Това беше краят с Фриц, но не и краят на лятото.

240

Умит от дъжда, великолепният град Залцбург лежеше в подножието на древната крепост. Марион седеше в кафене „Базар“, надянала на лицето си маската на гордостта, и си представяше моста, от който никога нямаше да събере смелост да скочи, колкото и да й се искаше. Край нея минаваха англичани в къси панталони и чудновато облечени американци. Салонният управител гледаше с мъдри печални очи, все едно е способен да разгадае всички житейски тайни. Марион си помисли колко хубаво би било поне да смръкне кокаин, та да забрави. Но от кокаина я хващаше хрема и носът й отичаше. Ненапразно Марион беше бивша съпруга на отоларинголог. Тоест никакъв кокаин.

Вече не помнеше имената на мъжете, които я придружаваха в градината на Мирабел, а после идваха при нея във Виена. Не че имаше значение. Оставяха само неприятни спомени и беше най-добре да ги забрави. Отново запали цигара, ала почти веднага я загаси. Отиде в кухнята и си направи кафе. Изпи го бавно, на малки глътки. Страхуваше, боеше се от мъжете, които и в бъдеще биха влизали в живота й, а после биха оставяли лоши спомени.

В коридора иззвъня телефонът. Марион вдигна слушалката.

- Ало?

- Здравей, Марион. Обажда се Азиаде. В неделя двамата с Хаса ще ходим в Тюлбингер Кьол. Ще дойде и доктор Захс, а в колата остава едно свободно място. Мислех си, че ако не предвиждаш нещо по-приятно…

Марион се усмихна самодоволно.

- Благодаря. Хмм… Имам една среща, но ще се опитам да я отложа. Да, добре. Уговорихме се. Неделя, осем сутринта. Ще ви чакам.

Затвори, върна се в кухнята, наля си още кафе и отиде в стаята. Тази малка туркиня наистина е много глупава. Нима не разбира, че не й приятно току да й напомня за годините, прека-

241

рани с Алекс. Всъщност тези години не бяха никак лоши, макар и леко отегчителни. Ако очите на глупавото дете не бяха толкова безобидни и замечтани, човек би си помислил, че сияйното щастие на туркинята е предизвикателство, почти подигравка. Марион сви рамене. Алекс въобще не я интересуваше. Той остана във времето, когато душата й изгоря в кладата, наречена Фриц.

Хаса също не се интересуваше от Марион. Застанал посред дневната, той мърмореше недоволно:

- Не те разбирам, Азиаде. Това приятелство с Марион! Не искам да виждам Марион. Тази високомерна гъска с нейния съсипан живот. Не е прилично да ходя в Тюлбингер Кьол с бившата си съпруга.

- Но аз също ще бъда с теб. И доктор Захс.

Гласът на Азиаде звучеше искрено учуден. Потърка лице в яката на Хаса и с детинска преданост го погледна в очите. Ненапразно имаше най-добрата истанбулска шлифовка. Чрез нейните уста говореше многовековният опит, натрупан в харемите.

- Виж, Хаса. Марион се държи толкова мило с мен. Наистина се радва, че сме щастливи. Знаеш какви угризения изпитвам по отношение на Марион. Толкова лошо се държах с нея тогава в Земеринг. Освен това аз имам теб, а тя няма нищо. Нищичко. Искам да бъда добра с нея. Защо да не се омъжи за доктор Захс. Ние, жените, сме родени сватовници. Опитвам се да намеря съпруг на Марион. Тогава ще сме квит с нея.