Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Здесь есть возможность читать онлайн «Курбан Саид - Момичето ог Златния рог» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 101, Жанр: Проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Момичето ог Златния рог: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Момичето ог Златния рог»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Годината е 1928-а. Азиаде Анбари и баща й, членове на турския султански двор, стават заточеници в Берлин след краха на Османската империя. Преди години момичето е обещано за съпруга на турския принц. Попаднало в магията на Запада, тя се влюбва и се омъжва за лекар от Виена. Но когато среща отново принца - вече сценарист в Ню Йорк - тя се разкъсва между брака, който е сключила по своя воля и на който възлага големи надежди, и обещанието, дадено преди много години.

Момичето ог Златния рог — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Момичето ог Златния рог», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

После заспа и тя, спокойно и кротко. Сви се на кравайче, и здраво стиснала ръката на мъжа си, която лежеше върху

I гърдите й, сякаш бе вълшебно средство против вълните на

■ океана, обливащи острова

113

Четиринайсета глаВа

В кафене „Ринг“ шумоляха вестници. Старият, силно набръчкан салонен управител пръв разпозна Хаса. Поздрави го и извика на сервитьора:

- Обичайното за хер доктора - кафе със сметана и „Медицински журнал“.

После застана до мраморната маса, все още приведен в поклон.

- Отново у дома? - попита той независимо от очевидния отговор.

- Да - потвърди Хаса - и щастливо женен.

- Най-добри пожелания, хер доктор! Чухме, че дамата е чужденка?

- Да, туркиня е.

Салонният управител кимна, сякаш да се ожениш за туркиня е най-обикновеното нещо на света. После заразказва надълго и нашироко за брат си, който бил в Турция по време на войната, и как наистина трябва да гледаме на турците като на най-обикновени хора, съвсем същите като всички останали. Накрая донесе купчина вестници и списания.

Хаса ги запрелиства разсеяно. Навън слънцето огряваше ярко Рингщрасе. Елегантни дами с малки кученца се разхождаха по улицата и самодоволно се оглеждаха. Дърветата протягаха клони над тротоарите, а тъмната сграда на Операта приличаше на крепост.

Вратите на кафенето се отваряха. Влизаха приятели и познати, виждаха Хаса и идваха до масата му, да го поздравят.

114

Хаса отговаряше и се чувстваше щастлив, че се е завърнал у дома. Наоколо стояха хората, които той наричаше свой „кръг“ и чията съдба беше да седят до Хаса, да общуват с него, да го канят на гости, да го смятат за мил или за невъзможен и въпреки това да следят живота му с пасивното любопитство на зрители. Тук беше доктор Халм, гинекологът, белокосият Матушек, изобретател на прочута, ала напълно безполезна диета; ортопедът Захс, практикуващ в своята клиника само през зимата, през скиорския сезон; дългокракият хирург Матес, страстен любител на китайски щампи, и неврологът доктор Курц, който беше директор на санаториум и смяташе любовта за заболяване на нервната система.

Тези приятели седяха край масата на Хаса и му задаваха същите въпроси, каквито му беше задал и салонният управител. Клатеха глави, донякъде съгласни, донякъде притеснени, и някой се обади завистливо:

- Оженил си се значи за ангорско коте, содомит такъв!

Хаса кимна и усети, че преживява натрапчив сън - несъмнено беше чувал и отговарял на същите въпроси в друг, недействителен свят.

По масата се трупаха нови и нови чаши с кафе. Тясно ру-чейче се стече от едната, спусна се върху мраморния плот и образува заливи и езера. Накрая се плъзна и изчезна под чашата на доктор Курц.

Хаса им разказа за тъста си, бивш паша, а сега управител на голям килимарски магазин в Берлин, за необичайните науки, които изучава съпругата му, и за двореца край Босфора. После малко срамежливо описа историята с чудодейното изцеление на световноизвестния дервиш Али-Кули от Сараево.

Кръгьтг слушаше удивено и завистливо. Едва когато произнесе думите „тумор на хипофизната жлеза“, лицата се отпуснаха и изказванията придобиха делови и професионален характер.

115

- Онзиден имах следния случай - подхвана доктор Курц, омаловажавайки значението на тумора на хипофизата. -Търговският съветник Дански внезапно се разхълца на нервна почва. Хълца непрекъснато цели три дни. Как бихте постъпили при такова положение? - Замълча и обходи с надменен поглед всички лица.

- Държиш главата му под вода половин час и му казваш да стаи дъх. Действа безотказно - отвърна хирургът с жестокост, присъща на хората с неговата специалност.

- Препоръчваш му да гълта лед - предложи ортопедът и си представи глетчерите по време на скиорския сезон.

- Опитах с хипноза - продължи доктор Курц. - Но представете си, мъжът се събуди и пак се разхълца.

- Трябвало е да извикаш професор Заам - обади се услужливо Хаса. - Чувал съм, че владее някакво изпитано средство.

Лекарите заговориха едновременно, без да се слушат един друг. Курц спомена нещо като психически шок, а Матушек заяви високо и пламенно.

- Това е вазомоторно смущение на диафрагмата!

От съседната маса се обърнаха да ги изгледат. Старият салонен управител, облегнат на мраморна колона, наблюдаваше доволно лекарската маса. „Научна дискусия - с уважение си помисли той. - Все пак тук сервираме най-хубавото кафе.“

- Потърси си частен учител, който обучава медицински невежи - обади се гинекологът Халм. - Забравил си да мислиш теоретично. Става дума просто за раздразнение на диафрагмата. А какво контролира диафрагмата? Nervus simpaticus! Ха-ха! Чувал ли си за lucus cisylbachil Е, това е! Средството е само едно…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Момичето ог Златния рог»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Момичето ог Златния рог» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Момичето ог Златния рог»

Обсуждение, отзывы о книге «Момичето ог Златния рог» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x