Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Така и не довърши изречението. До масата застана блондинка и впери уплашени очи в спорещите лекари, в заливите и езерата, изчезващи под чашата на доктор Курц.

- Аз съм Азиаде - представи се момичето и хълцанията на търговския съветник изчезнаха в бездните на медицинската наука.

116

Докторите наскачаха от столовете. Азиаде се здрависваше с непознатите мъже и крадешком гледаше към смутено мигащия Хаса. Значи тези мъже, на които сега стиска ръцете и на чиито въпроси трябва да отговаря, са хората, съставляващи загадъчния свят на Хаса.

- Да - рече разсеяно тя и седна. - Виена наистина е много красив град.

Лекарите я наблюдаваха с любопитно и задаваха въпроси, на които Азиаде отговаряше търпеливо и подробно.

Непознатите мъже й се усмихваха и лицата им изразяваха най-различни емоции. Те гледаха Азиаде, сивите й очи, възкъсата й горна устна, безпомощното й изражение и светът им се струваше прекрасен, пълен с изкусителни тайни и загадки, толкова различни от необяснимото хълцане на търговския съветник Дански.

- Довечера ще ходим в Хойриген - оповести доктор Курц, славещ се като познавач на женската душа. - Не сте успели да посетите Хойриген, нали, милостива госпожо?

- Не, но знам какво е. Намира се в Гринцинг и по залез-слънце хората се разхождат из лозята и пеят песни.

- Почти правилно - похвали я доктор Курц и мъжете закимаха одобрително.

Да, тази вечер всички се канеха да отидат в Хойриген, да вкусят тазгодишното младо вино, да се разходят под меката лунна светлина из зелените градини и спретнатите лозя в покрайнините на града и по тесните алеи, виещи се по хълмовете.

Станаха. Към къщи, бързо! Ще надникнат в кабинетите, ще си разменят по някоя дума със съпругите или приятелките и после ще скочат в колите и ще поемат по неравните пътища към лозята в тихата нощ!

- Добре - Съгласи се покорно Азиаде. - Да отидем в Хойриген.

Застана до Хаса - стройна, странна и мълчалива. Хаса й подаде ръка и я поведе към вратата под втренчените погледи на посетителите в кафенето.

117

- Неприятно е - Азиаде поразкърши рамене.

-Кое?

- Погледите. Мъжете ме зяпат, все едно се готвят да се нахвърлят да ме целунат.

- Може би наистина искат да го направят.

- Мълчи! - възкликна гневно тя и тропна с крак. - Не бива да говориш така на съпругата си. Хайде! Да вървим в Хойриген.

Свещи в стъклени поставки осветяваха дългите зелени маси и ниско надвесените над тях клони на дърветата приличаха на застанали призраци. Момичета в пъстроцветни поли сновяха из градината и разнасяха кани с вино върху големи дървени табли. Светлината на свещите хвърляше червеникави отблясъци по лицата на посетителите. Топъл ветрец подухваше откъм лозята и хората, насядали край дългите зелени маси, се разтваряха в мекото сияние на бледата луна. В градината витаеше усещане за захлас, за езическо опиянение, все едно се изпълняваше ритуал, жертвоприношение на виното.

Каните се изпразваха бързо. Масите и дърветата се въртяха вихрено пред очите на гуляйджиите, предметите причудливо меняха очертанията си, по меката трева на градината пълзеше сянката на вечния Дионисий. Тихата градина се бе превърнала в античен храм, където свещите в стъклени поставки горят в чест на невидимо божество. Отвсякъде долиташе смях.

Някъде в далечината тъжно пееше жена. Думите се стопяваха в потока на трептящите трели. Мнозина, обронили глави в дланите си, долавяха в тъжните ноти тайното ехо на собствените си мечти, мисли и блянове. Възпълен мъж седеше сам, облегнат върху дънера на старо дърво. Лицето му изглеждаше обърнато към всички страдания на света. Хлипаше тихо и поразително приличаше на клон на дърво, отделил се само за няколко часа от ствола, за да се разтвори в тайнството на нощния празник.

118

Насядалите наоколо мъже и жени се бяха прегърнали приятелски и пееха, а момичетата не спираха да разнасят кани със светло благоуханно вино…

Азиаде седеше върху твърдата скамейка между Хаса и доктор Курц. Окръжаваха я лекари и жени и тя се губеше в лабиринта на сложните им имена. Ала дори без да знае имената им, без да задава излишни въпроси, тя не се затрудняваше да определи на кой мъж принадлежи една или друга жена, кой на коя гледа с очите на собственик и кой - с очите на страничен наблюдател. С интерес изучаваше поруменелите лица на жените - блондинки, рижи, брюнетки - които, приведени над масата, надигаха към устните си чаши, пълни с вино.

- Защо не пиеш? - подвикна й някой през масата и тя поклати усмихнато глава.