Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

В банята Азиаде спря изтощена и видя собственото си поруменяло, развълнувано лице, отразено в огледалото.

110

- Вода - примоли се тя. - Вода. Твърде много мебели разгледах.

Хаса завъртя кранчето и й подаде чаша. Тя пи бавно и с наслада, но лицето й остана сериозно.

- Каква вода! - удивено възкликна тя. - Най-добрата след истанбулската!

Забеляза учуденото изражение на Хаса и обясни:

- Знаеш, че ние, турците, не пием вино. Но разбираме от вода. Татко може да различи откъде, от кой извор е всяка вода. Когато дядо пристигнал в Босна, наредил да му изпращат вода от Истанбул в големи глинени гърнета. Тази тук е най-добрата вода в Европа.

Продължи да пие на малки глътки и Хаса си помисли, че навярно така са пили дивите й предци, добирайки се до някой извор след дълго скитане.

- В нашата страна - продължи Азиаде и остави чашата -в стаите има само килими на пода и дивани край стените. На диваните са подредени възглавнички, а из стаите са разхвърлени ниски масички. Спим върху дюшеци на пода. През деня ги прибираме в стенни шкафове. През зимата топлим стаите с мангали с разжарени въглища. Не съм свикнала с толкова много мебели. Сигурно ще се блъскам в масите и в шкафовете, но няма значение. Продължавай!

Хаса я поведе по дълги тъмни коридори с множество врати и накрая отвори вратата на стаята.

- Тук! - обяви гордо той.

Азиаде видя две широки легла едно до друго, параван, диван и нощни шкафчета.

- Тук значи… - отрони свенливо тя и се замисли за изчезналата Марион, която беше спала в това легло, сънувайки другия мъж.

Хаса затвори вратата. Застана в средата на стаята, огледа леглото, Азиаде, нощните шкафчета и по лицето му се изписа тъга.

111

Азиаде го докосна по брадичката и той я погледна умолително. Притегля я силно към себе си, сякаш се защитаваше от нещо невидимо, чуждо, изникнало в стаята.

Тя го прегърна. Дожаля й за този силен човек, тъй безпомощен в света на недоизречените думи и наполовина споделените чувства. Погали го по лицето и си помисли, че ще направи всичко възможно Хаса да остане чудодеец завинаги, мъдър и силен в този реален свят. „Не се страхувай - прииска й се да му каже, - ще ти бъда вярна съпруга.“ Но не каза нищо. Просто стоеше, ръцете й обвиха врата му и Хаса зърна в очите й предаността на азиатската жена.

- Ела - рече му тихо тя. - Да разопаковаме багажа.

През нощта лежаха в широкото легло, плътно един до

друг; Хаса си играеше с косите й и разказваше за приятелите си, за любимото си кафене, за градския театър с мраморното стълбище, украсено със злато, и какъв живот ще започне, щом разопаковат всичко и вдъхнат живот на апартамента.

Азиаде мълчаливо оглеждаше орнаментите по тавана и си мислеше за Марион, която преди време е гледала същите фигури, но е мечтаела за друг мъж. Прииска й се да го попита за нея, ала не посмя. Леглото беше меко и топло, Хаса носеше тъмна пижама и главата му лежеше върху коленете на Азиаде.

- Остани с мен, Хаса - помоли тя, макар той да не възнамеряваше да отива никъде.

Понадигна се и го погледна, сияеща от щастие.

Той лежеше, усмихнат загадъчно и стаил тайнствените сили, чрез които му се удаде да я покори. Придърпа я към себе си и тя се почувства като малко дете в ръцете на велик магьосник. Затвори очи и усети дланите му, тялото му, диханието му, близко и топло. Обзе я чувство на страх. Бавно и срамежливо отвори очи. Някъде много далеч останаха орнаментите по тавана, лицето на Хаса се издължи и стана сериозно, а присвитите му очи сякаш видяха нещо загадъчно и страшно…

112

I

Хаса заспа, свил крака като момченце, обронил глава върху коленете й. На Азиаде не й се спеше. Взираше се в мрака. Апартаментът й напомняше остров, а тя самата - по чудо спасила се от претърпял крушение кораб в бушуващ океан, който хората наричат живот. Някъде отвън имаше непознати кафенета, мъже и жени, които мислят като Хаса, но не бяха магьосници, не насилваха нито разума, нито чувствата си. Някъде там беше и Марион, чието място зае тя и за която знаеше само, че обикаля света с някакъв мъж и заслужава всички наказания, подготвени от Аллах за разпътните жени.

- Хаса - повика го тихо Азиаде и подръпна косата му. -Хаса…

Той се обърна и прочисти гърло, стреснат и сънен.

- Между нас има много въздух - прошепна Азиаде. - Ела по-близо до мен, Хаса.

- Добре - съгласи се той и заспа отново.

Азиаде затвори очи. Искаше й се тази нощ да продължи вечно; искаше й се Хаса цял живот да лежи до нея като заспало дете и да не му се налага да излиза в загадъчния свят на непо-” знати хора, думи и дела.