Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

104

1

смътно видение пред просълзените и очи и разкри как воинът коленичи пред светия хаджи Бекташ, докато той тихо нареждаше: „Вашето име е еничари; лицата ви са светли, ръцете -победоносни, сабите - калени, а копията - остри. И винаги се завръщайте с победа и напълно здрави.“

Стаята заплува пред очите на Азиаде. Тесният скалпел в ръката на Хаса внезапно се изви и затрепери.

- Киста е - с напрегнат глас съобщи той.

„Нека сабята ти бъде калена, а копието - остро“, помисли си Азиаде. Малките й ръце се свиха в юмруци и войската на дервишите-еничари пое към Европа. Носеха шапки като на светия хаджи Бекташ и дървени лъжици вместо кокарди. През нощта седнаха край огромен казан с месо в двора на казармата, а шейх Бекташ с кръгла шапка с бял надпис благослави за битка деветдесет и девет героични полка.

Азиаде потърка очи. Сякаш от часове стоеше пред това окървавено тяло, а Хаса реже ли реже и щеше да продължи така дни и седмици наред, докато не довърши кървавото си дело.

Сега в ръцете на Хаса имаше гумена тръбичка с гумена топка накрая.

- Изпомпване - обяви той и натисна топката.

Светият мъж размърда пръсти и простена шумно.

- Памук за дренажния отвор - разпореди Хаса.

Държеше стъклена тръбичка. Внезапно вдигна глава и

обясни на Азиаде:

- Кистата се е захванала за дъното на третата вентрикула, но инструментите са хубави и остри.

Азиаде кимна, но реши да не превежда. Непонятното изречение явно изразяваше душевното състояние на Хаса и бе предназначено единствено за нея.

Сестрата навиваше тампони. Азиаде слушаше тежкото дишане на дервиша. Осмина братя от ордена му навремето бяха седели дни и нощи в казармите на еничарите, молейки Аллах

105

да благослови деветдесет и деветте полка с шапки като на светия хаджи Бекташ, приклекнали край казаните с врящо месо. И Божията благословия озарявала оръжията им, докато гневът на султан Махмуд не погълнал и героите, и дервишите. Четирийсет хиляди мъже събрал султанът на истанбулския хиподрум и ги екзекутирали до един. Никой не избегнал яростта на владетеля. И от този ден свещената империя станала слаба и беззащитна. Последните бекташи избягали в светилище високо в планината, а когато си възвърнали благоразположението на султана, били като стари беззъби вълци.

- Свалете тампоните след два дни - даде указанията си Хаса и стана. - През първия ден може да вдигне температура, но няма да развие менингит.

Отнесоха дервиша. Азиаде вървеше до него, втренчена в бялото му лице. Когато се върна, погледна въпросително Хаса с поаленели страни и очи, зачервени от плач. Хаса си миеше ръцете и си мислеше, че вместо киста можеше да бъде вътречерепен тумор и на него всъщност много му провървя, защото костта поддаде без никаква съпротива.

По пътя към хотела разговаряха за апартамента във Виена и за вечерите в Гринцинг, когато по залез-слънце всички тръгват към градините, засенчени с лозници в покрайнините на града, където сервират младо вино на щастливи хора, насядали край дълги дървени маси, а те пеят и се смеят под звездите.

Пиха кафе във фоайето. Азиаде разглеждаше^ръцете на Хаса, тези ръце, които знаеха как да държат копия и мечове, толкова различни от звънтящите оръжия на еничарите.

- Ще оздравее ли? - попита тя нехайно, сякаш дервишът изобщо не я интересуваше.

- Разбира се, стига да не развие менингит. Иначе ще умре.

Гласът на Хаса прозвуча хладно и надменно. Азиаде изопна рамене и склони глава. Заговори за баща си, за университета и за човешката мъдрост, много по-могъща от грубата

106

сила. Лицето на дервиша, почервеняло от кръв, кръжеше пред очите й. Обзе я ужас. Внезапно се усъмни, че скалпелът на Хаса е способен да върне зрението на нещастния светец. Това си беше чисто кощунство - да предизвикваш така съдбата. Черната кървава магия на Хаса ще се окаже безсилна пред волята на Аллах. Прииска й се да избяга оттук, преди неизбежното да се случи и тя напълно да изгуби вяра в съпруга си.

- Местните лекари - умолително го попита - вече могат да се грижат за него, нали? Да заминем за Дубровник утре. Тук е много горещо и искам да видя морето.

Хаса се съгласи. Изобщо не се досещаше защо на съпругата му така неочаквано й се прииска да се махнат оттук, но той видя молбата в очите й и как устните й трепереха. Пък и щеше да е чудесно да лежат на плажа в Дубровник и да се любуват на синия хоризонт на Адриатика.

Заминаването им приличаше по-скоро на бягство от местопрестъпление. Две седмици Хаса пляска сред средиземноморските вълни, а Азиаде лежа върху горещия пясък и се взира мълчаливо в морето, същото море, чиито води миеха бреговете на родината й.