Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Азиаде, все още върху килима, вдигна глава.

- Ние сме потомствени воини. Непременно ще се справя.

Надигна се и докосна лицето на Хаса. Той стоеше по средата на стаята - така познат и близък. Погледна ръцете му -ръцете, способни да направят нещо, което никой друг в Сараево не може. Обзеха я свян и покорство.

- Наистина ли смяташ, че ще успееш да надвиеш това „турско седло“?

- Надявам се. Стига диагнозата да е правилна…

- Аллах баариф, един Бог знае.

Азиаде се страхуваше. Сведе очи и като в ярък сън наяве внезапно видя група ездачи в многоцветни роби, седнали върху широки „турски седла“, да галопират през степта. Хаса държеше копие; по седлото му бяха избродирани златни букви. Той вдигна ръка и копието му прониза лицето на врага, а над седлото се появи мъртвешки бледо лице и непознат глас произнесе: „Всичко, което имаме, изчезва; всичко освен Него.“

- Аллах баариф - повтори тя и потърка очи.

Видението изчезна. Хаса стоеше пред мивката и си миеше

ръцете. Големи светли капки се стичаха по пръстите му.

65 Братство Мевлеви - турски суфитски орден, по-известен под името братство на „танцуващите дервиши“ заради особения танц (главно продължително въртене), натоварен с медитативна функция. - Б. пр.

102

Дванайсета глаба

- Разтвор на кокаин с ефедрин, а после разтвор за инфилтрация.

В операционната миришеше на райски таз и йод. Стерилна маска с прорез за носа скриваше лицето на безучастно седящия в креслото старец. Операционната сестра се надвеси над масичката с инструментите. Азиаде точно й превеждаше указанията на Хаса и наблюдаваше как сухите китки на бледите ръце на дервиша, безпомощно отпуснати върху ръкохватките, постепенно се превръщат пред очите й в зелените поля край Амасия66. Султан Орхан67 яздеше, придружен от соколари, роби и везири. Цилиндричен инструмент просветна в лявата ръка на Хаса. Сестрата се наведе над пациента.

- Резекция на септума по метода на Килиан - обяви Хаса.

Той направи разрез. На памучната маска се появи тънка

кървава линия и Азиаде почувства как устните й пресъхнаха и се сторещиха. Върху Памучната материя се издигна село Су-лидже и султан Орхан влезе в дома на основателя на братството, светия хаджи Бекташ, облечен в широки, развяващи се одежди. Султан Орхан сведе глава пред светия мъж и го помоли да благослови войската му. Воин с широка, космата гръд пристъпи до светеца и шейхът отпусна ръкавите на вълнената си дреха68 върху главата на воина, благославяйки го.

66 Амасия - град в централната част на Северна Турция. - Б. пр.

67 Орхан - вторият османски владетел, управлявал от 1324 до 1359 г. -Б. пр.

68 Дервишите и суфите носят груба вълнена (от арабски „суф“ -„вълна“) дреха в знак на отказ от материалните блага. - Б. пр.

103

Междувременно Хаса поиска разширител, за да улови слузестата мембрана. Азиаде преведе и сестрата подаде на Хаса нещо дълго и блестящо. Хаса мълчеше, а ръцете му действаха пъргаво и точно, сякаш работеха сами за себе си, независимо от притежателя си. Сестрата поднесе ваничка плътно до лицето на тихо и безпомощно стенещия дервиш. Веждите на Азиаде увиснаха, но се наложи широко да отвори очи, защото Хаса поиска тясно длето и трябваше да преведе.

Сестрата държеше малко чукче.

- Чук - прозвуча гласът на Хаса.

Нещо миниатюрно блъсна силно длетото. Инструмент с формата на кука влезе в раната. Широки ивици ярка кръв покриваха бялата маска, а парченца от кости лежаха във ванич-ката.

- Спри! - Азиаде докосна Хаса по рамото. - Стига, остави светия мъж да си отиде в мир.

Лицето й почервеня, върху челото й се изду синя вена. Хаса отблъсна табуретката си назад и сестрата свали памучната маска на дервиша. Страните му бяха бледи и изпити. Очите му се взираха в далечината, изкривени от болка.

- Стига! - повтори Азиаде и извърна очи към окърваве-ните инструменти.

Хаса погледна за миг нейния отсъстващ и разсеян взор.

- Да, да - промърмори той. - Подготовката приключи. Сега започваме истинската хирургическа намеса. Кажи им да сменят по-бързо маската. Ще направя пробна пункция на ду-рата.

Азиаде се чувстваше като невръстно, беззащитно дете. Дервишът седеше в креслото, стаята приличаше на средновековна килия за изтезания. Хаса беше велик магьосник и инквизитор. С невероятна лекота дълбаеше живи кости и режеше жива плът, сякаш му бе позволено да измъчва светци.

Лицето на дервиша пак изчезна под маската. Азиаде усети върху устните си солен вкус и примигна бързо. Нереалното и