Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Много могъщ наистина - повтори тя. - Когато дошъл, тук имало три села. Заповядал да ги сравнят със земята и на мястото им построил дворец - сарай. Затова градът се нарича Сараево.

Седеше върху мраморните стъпала пред входа на джамията и се любуваше на фонтана с арабски надписи. Край него играеха деца, а имам с бял тюрбан прекоси двора.

Хаса, застанал в сянката на колонадата, пък се любуваше на краката на Азиаде и на подскачащите по мраморния плоч-ник гълъби, които му напомняха за Венеция. Тогава всичко беше съвсем различно: с Марион се разхождаха*по площад „Сан Марко“, тя хранеше гълъбите и му се кълнеше във вечна вярност. Азиаде не хранеше гълъбите; седеше спокойно, потънала в мислите си, и слънчевите лъчи огряваха лицето й.

- Колко е красиво тук - въздъхна тя.

Хаса не отговори, само продължи да гледа краката й, обути в плътно опънати копринени бледорозови чорапи. Да -животът наистина беше прекрасен.

59 Хюсреф паша (1480-1541) - син на бошняк и туркиня, дъщеря на султан Баязид II; ефективен военен стратег и голям благодетел на Сараево, който отваря там университет. Смята се, че градът е основан от Ицхак бей Ицхакович през XV в. (тогава османците са на Балканите), като построява джамия, мост и някои обществени сгради. - Б. пр.

94

Той се облегна върху една колона и си помисли колко правилно постъпи, като се ожени за Азиаде, и че целият му живот досега е бил само интермедия между учебната скамейка и приема на болни. Беше на трийсет и познаваше Виенския университет, европейските болници и Марион. А сега познаваше Азиаде. Прииска му се да се приведе и да й каже, че някои флегмони - гнойни възпаления - възникват вследствие на заболяване на задната носна кухина и че той се кани да изнесе доклад на тази тема пред Медицинския съвет. Но си замълча, защото Азиаде - все едно - нямаше да разбере нищо и само щеше да се поинтересува от етимологията на думата „флегмон“.

Прегърбен съсухрен старец влезе в джамията. Свали си обувките и със сериозно вглъбено изражение се приготви за молитва. Входът към този съвършено чужд свят бе забранен за Хаса. Той се замисли за своите братовчеди, които идваха в хотела, пиеха чай с него и го оглеждаха като екзотично животно. Към Азиаде се отнасяха с особено уважение. И как иначе! Та тя беше дъщеря на истински паша! Те бъбреха безспир, а Азиаде приемаше оказаните й почести с достойнство. Гостуваше на съпругите им и водеше с тях дълги съдържателни беседи за източната душа. Другите жени я угощаваха с кафе и с интерес я разглеждаха - та нали беше дъщеря на паша и говореше такива мъдри и непонятни за тях неща.

- Всички мюсюлмани са братя - нареждаше гордо тя. -Нашата родина започва на Балканите и завършва в Индия. Всички имаме еднакви обичаи и еднакви вкусове, затова с вас се чувствам така добре.

Изплашени, жените мълчаха и с благодарност слушаха и угощаваха дъщерята на пашата с кафе.

- Да вървим - Азиаде подкани Хаса и стана.

Тръгнаха по тесните сараевски сокаци, покрай сините

врати на дюкянчетата. Дребничко магаре, мърдащо с уши, разсеяно изтрополи по площада.

95

- Харесва ми тук - сподели Азиаде, вперила поглед в магарето. - Хората изглеждат щастливи.

Влязоха в малко кафене. На тезгяха имаше поднос с маслини и тънки резенчета сирене, набодени с клечки за зъби. Хаса с удивление научи, че клечките за зъби служат вместо вилици - разумна и хигиенична идея според него. После по съвет на Азиаде си поръча ракия. Сервираха му я в шишенце. Отпи и определи вкуса на питието като смесица от течност за жабурене на устата и абсент.

Азиаде бодваше маслините с клечка и дъвчеше доволно. Каква наслада - да пътешества безгрижно по света с Хаса, да посещава джамии и да яде маслини. Този градът й се стори близък и скъп, а Хаса несъмнено бе най-добрият съпруг на света, нищо, че не беше нито офицер или дори държавен чиновник.

- Роднините ти са много мили хора - увери го тя и изплю една костилка.

Хаса я изгледа изумен. Дивото семейство Хасанович му се струваше толкова чуждо.

- Те са почти турци - отвърна той. - Турците са поробили тази страна и са оставили тук неизгладим азиатски отпечатък.

Очите на Азиаде се окръглиха от удивление.’Засмя се и белоснежните й зъби проблеснаха.

- Клетият Хаса! - поклати глава тя. - Всъщност турците са подобри, отколкото им се носи славата. Не сме поробвали тази страна. Тази земя сама ни извика60. И то три пъти - при Мехмед Първи, при Мурад Втори и при Мехмед Втори. Граждански войни раздирали държавата и крал Твърдко61 помолил