Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Когато се събуди, Азиаде стоеше пред отворения прозорец, надвесена напред в хладния утринен въздух.

- Бързо ела тук! - подкани го тя.

Хаса застана до прозореца. Слънцето изгряваше и заливаше скалните зъбери с розова светлина. Влакът прекосяваше планинско било и от двете им страни се спускаха стръмни урви. В долината долу квадратните бели къщи приличаха на

84

разпилени кубчета за игра. Овалните куполи на джамиите се възправяха върху хълмчета, минаретата се извисяваха към небето и окъпани от утринните слънчеви лъчи, изглеждаха направени от червен алабастър. Ярки фигури стояха по балконите на минаретата и поднасяха ръце пред устата като фуния. Азиаде беше сигурна, че чува гласовете, призоваващи за молитва, които сякаш надвикваха шума на влака.

- Ставайте за молитва! - долиташе от минаретата. - Ставайте за молитва! Молитвата е по-важна от съня!

Забулени е яшмак жени по чехли с плоски подметки стояха край пътя и гледаха влака; босоноги деца се отпускаха върху тревата и се молеха съвсем сериозно, но същевременно все едно играеха.

Азиаде сложи ръка върху рамото на Хаса.

- Гледай! - тържествуващо възкликна тя. - Гледай! - Сочеше джамиите, разветите роби на моллите и изгряващото слънце. - Разбра ли сега? - попита и махна към долината.

- Какво? - недоумяваше Хаса, защото виждаше дрипави деца, схлупени къщички и кльощави кози по планинските склонове.

- Колко е красиво! - с възторжен екстаз говореше Азиаде. -Няма по-красива гледка на света. И всичко това са го построили хората на Пророка.

Извърна се, прехапала устни. Хаса обаче не забеляза сълзите й. Той снимаше приказната долина и се чудеше дали светлината е достатъчна.

- Хаса - повика го Азиаде с дълбок глас. Бузата й докосна лицето му и се потърка в небръснатата му горна устна. - Хаса -повтори тя, - цели пет години копнея за този пейзаж, който толкова много прилича на моя край.

Той остави фотоапарата.

- Да. Хубаво е да наблюдаваш света от прозореца на спален вагон. Съвсем различно е от действителността. Но ти си

85

романтичка и е добре да изскочиш направо от приказките на „Хиляда и една нощ“.

Азиаде вече стискаше ръчното си куфарче. Влакът забави скорост.

- Аз съм само едно момиче от Истанбул. Нищо повече -отвърна тя нежно и закри лицето си е тънък воал.

Влакът спря на гарата в Сараево.

86

Десета гдаВа

Докато влакът приближаваше с астматично пъхтене към перона на сараевската гара, трамвай с голяма мечка на герба спря на Канпцрасе пред магазина за килими „Багдадян и Ко“. Ахмед паша, леко прегърбен, слезе от трамвая и влезе в магазина.

Миризмата на стари килими в помещението му подейства успокоително. Несъмнено постъпи правилно, като прие тази работа, макар тя категорично да не подхождаше на статута му. В края на краищата трябваше да живее от нещо. Меките деликатни извивки върху килимите му навяваха спомени за изчезнал свят, рисуваха градини, ловни и бойни сцени, стари воини, изпълнени с тъга стройни девици с тесни лица и издължени очи.

Ахмед паша седна в задната стаичка на магазина пред купчина стари килими. Ръцете му погалиха ярката тъкан със старинни мотиви.

- От Керман53 - промълви той и си отбеляза цената.

Пръстите му се плъзгаха по килими от Смирна, Кашмир, Кошан, а цветовете им пръскаха източно великолепие. Той съсредоточено отбелязваше цените и пишеше кратки обяснения, които да помагат на богатите купувачи варвари да се ориентират в смущаващото обилие от цветове по килимите от Бухара или в класическите бойни сцени от епоса на Фирдоуси54.

53 Керман — град в Югоизточна Персия (сега Иран), където от 150 години се произвеждат килими с най-високо качество. - Б. пр.

54 Фирдоуси, Абу-л-Касим (ок. 940-ок. 1025) - велик персийски поет, автор на знаменитата „Книга на царете“ („Шах наме“), която съдържа над сто хиляди стиха. - Б. пр.

87

По пладне си събу обувките, разгъна правоъгълното си молитвено килимче, текинска изработка, коленичи, обърнат с лице към града на Пророка Мека, и се моли дълго и пламенно. После, въоръжен с лупа, седна пред малък рафт с купчина персийски миниатюри и започна да просвещава слабичкия търговец:

- Тази рисунка, господине, напомня школата на Ахмед Фабриси от шестнайсети век. Но не подвеждайте клиентите. Не е дело на великия Бахзаде. Неговите композиции са разположени в дълбочина на картината. На преден план е рисувал градини, зад тях - езера, а зад езерата - сърни. Тази миниатюра е от друг, по-малко изкусен майстор от същата школа.