Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Добре - съгласи се Хаса, малко поуплашен от грубоватите си братовчеди в Сараево с фамилия Хасанович, които едва ли изпитваха мили чувства към него.

В малкото, тапицирано с червена тъкан купе в спалния, вагон той стоя дълго пред прозореца и гледа ширналата се сръбска равнина и полята край гаричките с акуратно варосани стени. Слаби, изнурени селяни скачаха от вагоните и жадно пиеха вода.

Азиаде го докосна по рамото. Обърна се и тя го прегърна. Погледна леко отметнатото й назад лице и неповторимия разрез на очите. Тя подскочи и увисна на врата му, дребничка, изящна и неведома загадка. Вдигна я полека и я положи върху долиото; легло, а тя покорно се остави да я завие и сякаш тутакси заспа.

Той се изкачи по тясната стълбичка към горното легло. Вагонът се поклащаше ритмично и плавно. Хаса се взря през прозореца. Дърветата изскачаха неочаквано и бйрзо от тъмнината и закриваха за миг тесния сърп на полумесеца.

Отдолу долетя глас.

- Хаса! - тихо се обади Азиаде. - Как мислиш, дали утре трябва да си сложа яшмак? Отиваме в много религиозен град.

Хаса се усмихна при мисълта, че е женен за жена, която носи яшмак.

- Не го смятам за необходимо - нежно отвърна той. - Сараево е цивилизован град.

Тя се умълча. От синята лампичка над вратата се разливаше слаба светлина. Азиаде оглеждаше облицованата с кожа стена и я застърга с нокът.

- Слушай, Хаса - обади се пак тя. - Ще ми обясниш ли защо те обичам толкова.

Хаса се почувства трогнат.

- Не знам - отвърна скромно той. - Вероятно заради характера ми.

Азиаде се изправи в леглото.

- Обикнах те, преди да разбера какъв е характерът ти възрази обидено тя. - Спиш ли, Хаса?

- Не - отговори той и протегна ръка надолу.

Азиаде го улови за пръста и го стисна като талисман. Доближи устни до дланта му и заговори в нея, сякаш е телефон. Хаса не разбираше думите, ала усещаше мекия, топъл допир на устните.

- Азиаде! - възкликна Хаса. - Чудесно е да си женен!

- Да - съгласи се тя, - но нали не забравяш, че аз съм начинаеща. Интересно е как ли ще бъде във Виена?

- Във Виена ще бъде прекрасно. Ще живеем на Опернринг. Имам красив апартамент и всички оперни певци и певици ще идват при нас да ги лекуваме.

- Певици? - простена Азиаде. - Ще ти помагам, когато оперираш.

- За бога, не! Твърде млада си и ще ти се стори отвратително. Не, ти ще водиш светски живот.

- Какво значи това?

Хаса също не знаеше.

- Хмм… - проточи той. - Ще се разхождаш с колата, ще посрещаш гости и … всичко ще бъде прекрасно.

Азиаде мълчеше. Тъмнината зад прозореца се сгъстяваше псе повече. Вагонът се поклащаше плавно, а тя, затворила очи, си мислеше за Виена и за бъдещите им деца, които ще наследят очите на Хаса.

- В моята страна - обади се тя - се смята за престижно мъжете да са офицери или държавни чиновници. Какво те накара да избереш толкова необичайна професия?

- Днес е по-необичайно да си държавен чиновник. Лекар е много хубава професия. Помагам на хората.

Прозвуча патетично и Хаса, припомняйки си както винаги, че средната продължителност на живота наскоро се е увеличила от петдесет на петдесет и пет години, се почувства съучастник в този успех.

Азиаде не знаеше нищо за средната продължителност на живот на хората. Хаса й се струваше непонятен, но тя му се

83

доверяваше напълно като на машина, която притежаваш, но нямаш представа какво става във вътрешността й.

Той лежеше върху леглото над нея и тя чуваше тихото му дихание.

- Не заспивай! - подвикна тя. - Тук съпругата ти е сам-самичка. Пристигнахме ли вече в Босна?

- Предполагам - отвърна сънливо Хаса.

Изведнъж Азиаде скочи развълнувано. Хвана се за стълбичката и Хаса видя как пръстите й се напрягат да уловят ръба на леглото му. После се показа главата й е чорлава коса и накрая синята пижама, която изглеждаше черна в тъмното. Хаса й помогна, изтегли я горе и босите й стъпала се пъхнаха под завивката. Притисна тялото си до неговото и възторжено, почти тържествено съобщи: л

- Тук е управлявал дядо.

После отпусна глава върху възглавницата и е тон, нетърпящ възражение, го уведоми:

- Оставам при теб. Там, долу, ми е страшно.

Заспа веднага и Хаса я прегърна здраво, за да не падне на завоите. Лежа така час или два. Отдавна беше изгубил представа за времето.

Внезапно Азиаде се събуди и промърмори сънено и обвинително:

- Слизай долу, Хаса. Ама че идея! Да се вмъкваш в чуждо легло посред нощ.

Засрамен, той се спусна надолу, легна в нейното легло, където ароматът й още витаеше върху възглавницата, и заспа.