Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Независимо от всичко ще го обичам и ще му бъда добра съпруга.

- Понякога мъжете са мрачни или груби. На жените не им е лесно, когато Аллах ги подлага на изпитание чрез мъжете им.

Азиаде се замисли за миг и заключи:

- Ако стане непоносим, ще го заключа някъде за известно време и ще си играя с децата му. Ще имаме много деца и никога няма да скучая.

Пашата погледна одобрително дъщеря си. „Умна жена е -помисли си. - Знае как да се държи.“

- Мъжете са непостоянни - продължи той, - а днешните мъже невинаги се придържат към традициите. Днес в семействата се случват ужасни премеждия. Някои съпрузи прахо-

75

сват семето си за други жени, а не за онези, отредени им от Всевишния.

- Знам - отвърна Азиаде и издаде долната си устна. - Нарича се изневяра. Но това не се случва на хората. Само животните се държат така. Освен това Хаса е образодан човек.

Тя сви беззащитно рамене и се втренчи объркано в мраморния плот. Ахмед паша прочисти гърло. Беше отгледал добра дъщеря, ала сред хората имаше такива скотове, а тя бе толкова млада, толкова безпомощна и неопитна…

Азиаде сякаш прочете мислите му.

- Бях на петнайсет, когато напуснахме Истанбул - напомни тя изчервена. - Трябваше да се омъжа за принц и бях подготвена за това. Евнусите са ми разказвали за онези неща, които обвързват мъжете и жените. Не стоя по-долу от съпругите на неверниците. - Вирна гордо глава и лицето й възвърна бледия си цвят. Пашата се смути. Аллах му е свидетел - беше подценил дъщеря си. Хаса не би успял да я заблуди.

- Ние сме войнствен народ - напомни й той. - Били сме само четиристотин четирийсет и четирима, когато Ертогрул ни е повел към Анадола. Били сме храбри и дръзки, затова Аллах ни е дал власт над половината свят. Жените ни трябва да са красиви, смели и умни и нямат право да плачат. Не го забравяй. Жената има само един дълг - да служи на съпруга си и да възпитава децата. Мъжът обаче има повече задължения -трябва да се бори и да защитава дома си, и днес, както преди. Затова никога не може да принадлежи изцяло на жената. Важно е да го знаеш, за да си щастлива. Умната жена обаче и служи, и повелява. Който е роден да властва, ще властва и зад яшмака.

Пашата помълча, потънал в мисли и спомени.

- Най-неоценимото съкровище на света е добродетелната съпруга. Така е казал още Пророка. Ти няма да ме посрамиш. Но ако върху теб падне позор, ела при мен - аз ще те убия. Не искам да го прави неверник. Помниш ли майка си?

76

- Да, татко. Мама стоеше до фонтана в дълга, широка червена роба. Имаше светла кожа и носеше пръстен на показалеца си. Само това помня. Бях на три години.

Пашата кимна:

- Майка ти беше добра жена. Отхвърлих три жени, преди да я открия. Подарих й осем големи диаманта и дохода от четири села, понеже добрите жени се срещат по-рядко дори от съвършените диаманти. Тя умря достойно, преди позорът да завладее страната ни. Бъди като нея, за да не се отрече от теб съпругът ти.

Азиаде наведе глава. Представи си очите на Хаса и беззащитната му фигура в здрача.

- Съпругът ми няма да се отрече от мен - отсече решително тя. - Освен ако аз не пожелая.

Засмя се, а и пашата не разбра какво иска да каже, защото той също беше просто мъж, подарил осем големи диаманта на съпругата, която Аллах по-късно му отне. Погледна Азиаде и си помисли, че след една седмица и тя ще го напусне - по различен начин от съпругата му, но все пак щяха да се разделят. Примигна с малките си черни очи и се почувства стар и немощен. Някога имаше къща с мраморен двор и фонтани. Някога беше полковник с ярък мундир и носеше знаме с полумесец. Имаше покорни жени, дворци и достойни мъже, с които да обсъжда държавните дела. Имаше власт на три континента и над милиони хора. Всичко изчезна, а останалото или се разпадаше, или си отиваше като русокосата му Азиаде, която щеше да се омъжи за варварин, или като синовете му, които отидоха да бранят Османовия род и не се завърнаха, както и него вече го няма там със старото му тяло и колеблива походка, със спомена за сияещото истанбулско слънце и за африканските батальони в червени униформи пред голямата джамия на площад „Ак Майдан“.

- След седмица ще бъдеш съпруга - отрони той и стана.

77

Азиаде погледна тревожното му сбръчкано лице и ненадейно се почувства като дезертьор от бойното поле на изгна-ничеството.

- Бъди добра съпруга - заръча й изморено пашата.

Тя кимна и твърдо отговори:

- Слушам, Ваше превъзходителство.

Девета глава

Хотелът се наричаше „Сръбски крал“, кафенето - „Руски цар“, а градът - Белград.