Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Наистина трябва да попитам как е твоят дервиш - сподели Хаса гузно, а Азиаде тутаксц стана много разговорлива и предложи екскурзия през планините на Черна гора.

Поеха през Ловрен. Синият залив остана дълбоко под тях, колата криволичеше над стръмна бездна и Азиаде се страхуваше от завръщането и от Сараево, където несъмнено ги очакваше новината, че светият мъж е умрял и всички старания на Хаса са били напразни.

- Да продължим направо - предложи тя във влака на път за дома. - Не е задължително да се отбиваме в Сараево.

Ала когато минаретата на Царската джамия се появиха в далечината, тя бързо събра куфарите, улови Хаса за ръката и скочи на перона.

107

- Какво ти става, Азиаде? - попита Хаса, но тя не му отговори и двамата поеха към града.

Закусиха в хотела и тръгнаха да се разхождат из пазара.

В турското кафене срещу Царската джамия седеше дервишът Али-Кули и пушеше наргиле, заобиколен от брадати мъже с благочестиви хитри лица. Семейство Хасанович беше на съседна маса и всички отпиваха кафе от малки чашки.

Дервишът стана и се поклони ниско пред Хаса.

- Жено - обърна се той към Азиаде, - ти, озарена от щастието да имаш толкова мъдър съпруг, превеждай!

Заговори много тържествено и Азиаде затаи дъх.

- Мъдри човече - рече дервишът, - ти върна зрението на очите ми, цвета на кожата ми, силата на тялото и на косата ми. Ще се моля животът ти да бъде светъл, постелята ти - мека, пътят ти - изпълнен с величие, и съпругата ти - достойна за теб.

Хаса се поклони, дълбоко трогнат. Наобиколиха го брадати мъже. Сериозни и тържествени лица се взираха в него, а семейство Хасанович се къпеше в лъчите на неговата слава. Забравиха дъщерята на пашата и внучката на бившия управител на Босна и я избутаха към стената на градината. Азиаде беше просто една жена, неспособна на тайнственото чудо, с каквото бяха надарени ръцете на Хаса; жена, на която не е дадено да възвръща зрението на очите, силата на тялото и на косата; жена, родена единствено да бъде покорна робиня на своя достоен мъж.

Най-сетне Хаса успя да се измъкне от обеадата на азиатската благодарност. Смутено се усмихна, улови Азиаде за ръката и двамата излязоха от кафенето.

По обратния път тя мълча през цялото време, потънала в собствените си мисли. В хотела внезапно заяви, че иска да се изкъпе. Заключи се в банята и Хаса чу шуртящата вода. Азиаде обаче не влезе във ваната, а седна облечена на ръба й и по лицето й потекоха сълзи. Видя как ваната се напълва,

108

спря кранчето, седна на пода и плака дълго и тихо, без всъщност сама да знае защо. Хаса победи; беше й болно и същевременно радостно, че вече не е дъщеря на паша, а съпруга на мъж, способен да надвие смъртта.

Избърса сълзите си с длан. Водата във ваната беше прозрачна и вдигаше пара. Потопи лице в топлата повърхност и за миг затаи дъх. Да, Ориентът беше мъртъв. Хаса, неверникът Хаса, спаси светец от братството на бекташите и това означаваше, че е повече от мъж, спечелил любовта на дъщеря на паша. Тя стана, подсуши си лицето, отвори вратата и влезе на пръсти в стаята. Хаса, излегнал се върху дивана, изучаваше тавана - по нищо не личеше да е герой или победител. Азиаде седна до него и обви главата му с длани. Смуглото му лице изглеждаше доволно и малко сънено. Миглите й докоснаха страните му и тя усети уханието на кожата му.

- Хаса - прошепна тя, - ти си истински герой. Много те обичам.

- Да - отвърна сънено Хаса. - Не беше лесно да избягам от тази азиатска тълпа; не спираха да говорят.

Той протегна ръце и усети странно вълнение от досега на стройното, гъвкаво тяло до неговото - покорно, сладко и жадуващо. Придърпа я към себе си. Очите на Азиаде бяха затворени, но устните й се усмихваха.

109

Тринайсета глаВа

Хаса живееше в просторен апартамент на първия етаж в старинна сграда на Рингщрасе.

В отсъствието на стопанина за жилището се бяха грижили две възрастни лелки със сбръчкани лица и светли възторжени очи. Азиаде спечели одобрението им с дълбок реверанс - изкуство, което усвои още в Истанбул по време на войната, когато се подготвяше да я представят на ерцхерцогинята.

Прозорците на апартамента гледаха към широка улица и към зелените дървета на градската градина. Азиаде се наведе през прозореца и вдъхна мекия виенски въздух, аромата на цветя, на далечните гори и на зелените хълмове на Австрия. Обикаляше из стаите, а лелките, щастливо усмихнати, й връчваха ключовете за шкафовете, за килерите и за мазето.

Хаса притичваше из стаите с очи на дете, неочаквано открило отдавна изгубена играчка. Улови Азиаде за ръката и й показа трапезарията с тъмни, тапицирани е кожа столове. Заведе я в дневната с еркер: полукръглата външна стена представляваше само прозорци, а в средата имаше светли меки фотьойли. После влязоха в кабинета, където Хаса щеше да приема болни. Бялото помещение бе изпълнено с безброй блестящи метални инструменти в стъклени шкафове. В чакалнята на ниски масички лежаха списания, а по стените висяха снимки на хора, чийто живот Хаса беше спасил, както те самите свидетелстваха. Спасените имаха горди, застинали лица и се взираха строго в Азиаде.