Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Всички бяха мили хора, но не можеше да пие вино, затова взе чаша с вода и отвърна любезно:

- Не пия вино. Религията ми го забранява. Но вашата вода е толкова вкусна. Най-хубавата в Европа.

Докато пиеше, момиче в пъстра пола поднесе на масата дебели резени салам, шунка и хляб. Азиаде се втренчи в бялата сланина и в бледочервеното месо. Почувства лек шум в ушите.

- Свинско ли е? - попита тя предпазливо и дъвчещите хора закимаха в отговор.

От вълнение започна да диша тежко. Този миг очакваше със страх. Знаеше, че в Европа ядят свинско, но никога не бе виждала живо прасе и не знаеше какъв вкус има месото му. Ала в кръвта й, в нервите и във вените й тлееше тъмен, древен страх, ненавист и отвращение към месото, което Аллах забраняваше на мюсюлманите. Отхапа предпазливо късче хляб. Блондинката, която придружаваше доктор Матес, я изгледа съчувствено.

- Не ти ли е скучно да седиш тук и нито да ядеш, нито да пиеш?

119

- Не, благодаря. Градината е прекрасна.

Жената се усмихна. Беше русокоса, е тънки червени устни.

- Много деца ли имаш? - попита Азиаде, защото искаше да направи добро впечатление на тези жени.

Блондинката я изгледа с недоумение.

- Деца? Изобщо нямам деца.

- О! - засмя се Азиаде, внезапно развеселена. - Значи и ти си младоженка?

Въпросът накара жената да се разсмее.

- Три пъти за десет години, но за различни мъже. Вече два пъти съм се развеждала.

Азиаде се изчерви и извърна лице.

- О - заекна тя. - Разбирам, разбирам…

Пресуши чашата с вода и погледна съжалително жената. Клетата! Какво нещастие е да не можеш да забременееш.

Деликатното момиче до доктор Захс й се усмихна.

- Вземи си сирене - подкани тя Азиаде й и подаде резенче.

Изглеждаше много мила и спокойна, но очевидно не бива

да разговаря с европейките за деца.

- Много ли си ангажирана с домакинството? - попита Азиаде с надеждата този безобиден въпрос да не засегне никого.

- Не - отвърна момичето. - Мама се занимава с домакинството.

- О! Майка ти живее с теб.

Азиаде погледна одобрително доктор Захс. Само много добър мъж би приел тъща си в своя дом.

- Не, мама не живее с мен. Аз живея е нея.

Азиаде не я разбра. Навярно тези хора бяха пияни. Говореха, че виното прави чудеса.

- И съпругът ти позволява?

Всички се разсмяха и заприказваха един през друг, развеселено и щастливо. Азиаде не разбираше всичко. Схвана един-

120

ствено, че от четирите гримирани и усмихнати жени край масата само две са омъжени, при това не за първи път.

Червенокосата забеляза смущението на Азиаде и се приведе към нея:

- Съвсем не е задължително да се омъжиш, за да обичаш някого, нали?

Азиаде кимна. Случваше се наистина, но беше невъзможно да обичаш някого и да не искаш да имаш деца. Изглеждаше съвсем невероятно. Всички зрели хора го знаят. Зрелите хора пиеха. Хаса се усмихваше и дланта му намери коляното на Азиаде. Тя се отдръпна изплашена. Тази градина не беше съпружеско ложе, но Хаса навярно също бе пиян. Това се случва на европейците и тогава те не се владеят.

Четирите непознати жени, които имаха много мъже, но нямаха деца, се смееха шумно и внезапно Азиаде разбра, че за тях няма никакво значение дали са омъжени, или не.

- Връщам се след минута - прошепна тя на Хаса и хукна през градината покрай дългите маси. Блъсна се в един клон и се почувства самотна, ужасно самотна в този лабиринт от пияни неверници.

Излезе на смълчаната улица. Хората в градината й се сториха персонажи от кошмарен сън. Жени като тези живееха в престъпния квартал Татавлъ или по пиянските улици на Галата, но техните мъже нямаха власт над смъртта. Глуха, тъпа болка изпълни гърдите на Азиаде. Тръгна покрай дългата редица паркирани коли и откри двуместния автомобил на Хаса, влезе и се сви върху меката кожена седалка. Улицата беше тъмна и тайнствена като живота на тези хора - дружелюбни, но същевременно чужди, все едно са сенки от друг, недостъпен за нея свят.

Азиаде се взря в далечината към мрачните силуети на лозята на фона на осветеното от луната небе. Отнякъде долетя песен. Чу първата строфа:

121

„Връщам се от Гринцинг и водя вкъщи мъничка маймунка…“

Думите звучаха загадъчно и непонятно като всичко в този странен град.

„Сигурно истинското лице на този свят се крие някъде“, помисли си объркано Азиаде. Някъде из Гринцинг мънички маймунки подскачат от клон на клон, опитомени и мили, за да ги отведат у дома. Озърна се. Не видя маймунки. Обзе я дълбока тъга. Откъде да знае турското момиче, че на виенски жаргон „мъничка маймунка“ означава да си подпийнал?