Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

Около нея се носеше миризма на вино и мазно месо; странна слабост я принуди да затвори очи и да отпусне глава.

Така я намери половин час по-късно уплашеният Хаса. Тя протегна към него ръце и прошепна сънено:

- Изгубих се, Хаса, и се уплаших от маймуните. Спаси ме, Хаса!

122

Петнайсета глаВа

- Хапни си хайвер, Джон!

Под ослепителните светлини блюдата на бюфета в средата на залата преливаха във всички цветове на дъгата. Девствена готовност да се отдадат на покорителя изпълваше зрънцата на хайвера, меки и нежни. Червените омари приличаха на замислени мъдреци. Издигаха се крепости от пастети. Стриди плуваха в лед, носеха се аромати на океана.

Джон послушно си взе хайвер, изстиска лимонов сок върху него. Дъвчеше и чувстваше как бученето в ушите му се усилва.

- Вълнението стана девет бала - съобщи Хептоманидес и с наслада лапна пастет. - Странно е все пак такъв голям кораб да се клати колкото малките.

Без да отговори нищо, Роланд отмести чинията си и се втурна към изхода.

- Куче! - възкликна той на чужд, но добре познат на гърка език.

Хептоманидес се усмихна и си гребна хайвер.

Роланд вече беше на палубата. Около него океанът сивееше и хоризонтът се въртеше пред очите му. Понесени от вятъра, вълните блъскаха кораба като облаци, падащи във водата от небето.

Роланд се отпусна в един шезлонг.

- Кафе? Уиски? Коняк? - попита стюард, докато увиваше краката му с одеяло.

- Куче - повтори Роланд и стюардът кимна разбиращо, та нали вълнението стигна девет бала.

Джон Роланд усещаше в устата си кисел вкус и му се струваше, че пропада в бездна. С огромни усилия успя да запали цигара, но я изхвърли веднага. Само още едно движение и щеше да се случи нещо ужасно, непоправимо. Изгледа с раздразнение пакета и си помисли, че за всичко е виновна кафявата опаковка с глупава камила сред пустинята. Сега можеше да си седи кротко в бара на хотела както преди шест дни и да усеща твърда почва под краката си.

Преди шест дни отвори пакет цигари и погледът му за пореден път попадна на глуповато усмихнатата камила. И изведнъж муцуната й започна да се уголемява пред очите му, под краката й се изви вихър, чу се грохот на барабани и сухият пустинен пясък заблъска лицето й. Роналд видя меките потрепващи копита на пустинните животни, усети твърдата им прашна козина и с внезапно обхванало го вълнение започна да поглажда плътната хартия на цигарената кутия.

- Перикъл - каза той тогава, - потърси пустиня с камили и джамии. Тръгвам на пътешествие и ти идваш с мен.

После заспа, а на другия ден Сам Дут стоеше пред него, стиснал два билета до Казабланка. Мъдрите му гръцки очи се усмихваха.

Джон Роланд размърда крака под одеялото и видя агентът да излиза на палубата. Пушеше цигара и изглеждаше много доволен.

- Как е възможно да си толкова весел - изръмжа злобно Джон, - след като хиляди хора по земята ежедневно понасят невиждани страдания? За теб мировата скръб е празен звук.

Сам Дут кимна, седна до Роналд и си поръча чаша мока.

- Вече четвърта седмица на Бродуей играят „Китайската стена“ - обясни той. - Имам всички причини да съм доволен.

- Аз написах пиесата - едва чуто прошепна Роланд - и сърцето ми се къса при мисълта за участта на бъдещите майки в Индия. 4

124

- Да, ти постоянно мислиш за това при девет бала вълнение. - Сам Дут отпи от кафето. - А аз за осми път прекосявам океана.

Роланд се чувстваше отвратително. Прииска му се да стане и да каже на агента си, че всички гърци са двуличии, че Одисей е бил пират, да не говорим за грабителите аргонавти. Прииска му се да припомни на Сам Дут колко земни хора са били предците му, как са покорили три континента, но винаги са се застъпвали за свобода на мореплаването, колко нечовешко е да сновеш из океана в орехова черупка с водоизместимост четирийсет хиляди тона и че повече никога няма да го нарича Сам Дут, а само Перикъл Хептоманидес.

Вместо това обаче Роланд стана от шезлонга, хвърли изпепеляващ поглед на агента и му каза усмихнато:

- Сам, драги, отивам да полегна. Завещанието ми се намира при рецепциониста на „Барбизън Плаза“.

Отдалечи се, олюлявайки се, като стискаше здраво парапета на стълбището, и отвори вратата на каютата си.

Лежеше разсъблечен в постелята, със затворени очи, тялото му ту потъваше в бездна, ту някаква невидима ръка го издърпваше нагоре. Скръсти ръце върху завивката и си помисли как, когато беше шестгодишен, се люлееше върху коленете на султан Абдул Хамид. Абдул Хамид беше жесток човек. Имаше тесни устни, лукави очички и огромен гърбав нос. Ръцете му бяха пропити с кръв и целият свят се страхуваше от него. А Джон седеше в скута му. Кървавият султан го милваше по бузките и го караше да рецитира персийска поема… как започваше?… помнеше само един стих: