Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

- Това не може да бъде - стенеше Джон Роланд, оплаквайки изчезналата империя, халифите край Босфора, множеството принцове, живели преди него - принцове, писали поезия, обитавали тайнствени дворци и изоставили го сам в този чужд, студен свят, та при вида на ярките мундири на черната гвардия, на тържественото шествие на министрите, на позлатената колесница с чуждестранния халиф в душата му отново да оживее споменът за изчезналия разкош на императорския дворец край Босфора.

- Отлитаме за Париж - простена той, когато се съвзе. -Там няма джамии и монарси.

- Много се тревожа за твоето здраве и затова разреши ми най-смирено да отбележа, че в Париж се издига голяма и красива мраморна джамия. Освен това там живее шахиншахът, детронираният владетел на Персия, а също и неколцина родственици на принца в изгнание Абдул Керим, на когото Париж предостави убежище.

- Тогава няма да ходим там.

131

Джон Роланд си нагласи вратовръзката и така заличи всякаква прилика между себе си и прокудения принц.

- Ще отидем другаде. В нормална, здравословна страна, където няма призраци и негри. Искам да прекарам приятно в Европа, разбираш ли? Приятно!

- Защо не в Берлин? - предложи Сам Дут и Джон кимна изморено и безразлично.

- Добре - съгласи се той. - Берлин.

Таксито спря на летището.

Шестнайсета глаВа

Вечерен Берлин се къпеше в светлини. Джон Роланд се разходи по „Курфюрстендам“. В ресторант „Кемпински“ си поръча пунш.

- Искам да започна нов живот - заяви той на Сам Дут.

Сам кимна; не за първи път чуваше тази фраза. Поеха по Харденбертщрасе и там започнаха нов живот. В един след полунощ излязоха от бар „Барберина“. Джон Роланд едва се държеше на крака и се опитваше да втълпи на таксиметровия шофьор предимствата на трезвия начин на живот. Такси-джията го слушаше равнодушно и вземайки под внимание смуглото лице на Сам Дут и източния профил на Джон Роланд, ги закара до ресторант „Ориент“. Там те слязоха и изчезнаха зад червените завеси на входа.

Вече беше един и половина. Застланият с червени килими ресторант гъмжеше от народ. Млад мъж пред пианото свиреше фокстрот, степ, танго и дори виенски валсове.

Главите на посетителите се поклащаха в ритъм с музиката и наподобяваха репи, плуващи във вода. Ту тук, ту там от време на време някой се прозяваше широко и през цигарения дим просветваха златни зъби, от което тъмночервената зала приличаше на паст, пълна с криви и златни зъби. Сервитьорите се плъзгаха като марионетки в турски театър на сенките. Сметките лежаха върху таблите като молби за помилване, подадени от собственика на ресторанта до посетителите. Салонът лека-полека опустя. Само неколцина полупияни редовни клиенти седяха мълчаливо, потънали в утринния сумрак. С бле-

133

дите си безцветни лица те приличаха на експонати в музей на восъчни фигури.

Мъжът пред пианото продължи да свири, но вече никой не го слушаше. Никой не забелязваше как шумният фокстрот заглъхна и накрая се превърна в необичайна, вълнуваща мелодия. В мрачната задимена зала звучеше подобие на химн и Джон Роланд долови в тези звуци леките стъпки на баядерки и матовосиньото на персийска миниатюра.

Гърлото му пресъхна; жадно си изпи коктейла и погледна Сам Дут.

- Индокитайска тоналност - намигна той.

Сам Дут извика сервитьора и пет минути по-късно музикантът седеше пред Роланд. На масата имаше чаши с вино.

- Странна музика - подхвана Роланд високомерно на английски. - Ту се извисява, ту заглъхва. И тези жаловите ми-норни звуци. Това трябва да се изпълнява на флейта.

- Прав сте - съгласи се музикантът, без да докосва виното. - Полифонията е съвсем различна; изградена е на тризвучието прима-кварта-квинта. Разточителната употреба на секундите разкрива потеклото на цялата хармония.

Джон Роланд слушаше пианиста и усещаше как го наляга тъга.

„Аз съм просто един завършен пияница - мислеше си той. Обикалям Европа и дрънкам из нощните барове, вместо да се запозная е културата на тези страни.“

Музикантът тананикаше някаква мелодия и барабанеше в такт по масата. Джон Роланд го слушаше внимателно и отбеляза:

- В тази песен при всяко повторение трябва да се започва с една секунда по-високо, така последното съзвучие създава естествен преход към нова тоналност.

Запя и музикантът се вслуша удивен.

- Пий! - подкани го Роланд и побутна чашата към него.

134

- Благодаря, не пия - отвърна пианистът любезно. - Аз съм мюсюлманин. Черкезин от Истанбул. Някога служих в Императорската гвардия.