Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Работейки за друг.

Сега сама си беше шеф. Всеки сантиметър от магазина и удобния апартамент над него бяха нейни — и на банката. С парите от поръчката на Макейд щеше да увеличи своя дял.

Щом вчера следобед Рейф си тръгна, Рийгън заключи и се втурна в библиотеката. Прегледа куп книги, за да поопресни знанията си.

До полунощ, когато очите й вече се затваряха, бе прочела и си бе извадила бележки за всички подробности от живота в Мериленд по време на Гражданската война.

Вече знаеше как точно е протекла битката при Антиетам от настъплението на Лий до оттеглянето му от другата страна на реката, от празните дрънканици на Маклелан до посещението на Линкълн в една ферма извън Шарпсбърг. Знаеше броя на убитите и ранените, кървавото настъпление по хълма и през царевичните ниви.

За всичко това бе чела вече. Всъщност именно интересът й към битката и спокойният район, където бе избухнала, бе оказал голямо влияние при избора й на дом.

Но този път бе успяла да открие откъслечни сведения за семейство Барлоу — факти и хипотези. Семейството живяло в къщата на хълма в продължение на почти сто години преди ужасния септемврийски ден на 1862 година. Преуспяващи земевладелци и бизнесмени те бяха живели като лордове. Техните балове и вечери привличали гости чак от Вашингтон и Вирджиния.

Рийгън знаеше как са се обличали — рединготи, дантела и кринолини. Копринени шапки и сатенени пантофки. Знаеше как са живели, представяше си дори слугите, които наливат вино в кристални чаши, домът е бил украсен със стайни цветя, мебелите блестят, полирани с пчелен восък.

Докато напредваше бавно по снежните криволичещи пътища, искрящи под слънчевите лъчи, тя виждаше съвсем ясно цветовете и тъканите, мебелите и украшенията, заобикаляли обитателите на къщата.

Скринове от палисандрово дърво, мина й през ум. Уеджуудски порцелан и канапета, тапицирани с росхар. Прекрасен скрин с чекмеджета в стил Чипъндейл за собственика, изящна писалищна маса от черешово дърво със стъклена витрина за неговата съпруга. Тежки завеси от брокат за вратите и наситено син цвят за стените в салона.

Рейф Макейд ще получи най-доброто за парите си. А тя се надяваше джобовете му да са дълбоки.

Тясната неравна алея, водеща към къщата, бе затрупана от сняг. Никакви следи от гуми или снегорин не нарушаваха целостта на искрящо бялото одеяло, непреодолимо за колата.

Подразнена, задето Рейф не се е погрижил за тази подробност, Рийгън отби и спря встрани от алеята.

Въоръжена с куфарчето си, младата жена поде дългото уморително изкачване.

Добре поне, че се сети да обуе ботуши. Снегът стигаше до глезените й. Щеше да сложи костюм и високи обувки, но си спомни, че в дневния й ред не влизаше да прави впечатление на Рейф Макейд. Сивите панталони, ушитото по поръчка сако и черното поло бяха приемливо облекло за делови ангажимент като този. И тъй като се съмняваше, че къщата се отоплява, червеното вълнено палто щеше да й бъде от полза и вътре.

Прекрасно и интригуващо място, реши Рийгън, щом изкачи хълма. Парченцата слюда върху камъните проблясваха като стъкълца под слънчевите лъчи, сякаш да компенсират закованите с дъски прозорци. Верандите бяха хлътнали, но самата сграда се издигаше високо и гордо на фона на синьото небе.

Допадна й как източното крило е издадено напред. Трите комина се издигаха от покрива сякаш очакваха да избълват дим. Хареса й дори как като пияни бяха увиснали счупените капаци на прозорците.

Къщата се нуждае от грижи, помисли си Рийгън, изненадана от топлите чувства, които изпита към това място. От някой, който ще я обича и ще я приеме такава, каквато е. Ще цени силните й страни и ще разбере слабостите й.

Младата жена поклати глава и се засмя. Звучеше така сякаш говореше по-скоро за някой човек — може би такъв като Рейф Макейд — отколкото за къща.

Тя приближи към сградата през дълбоките пухкави преспи. Камъни и избуяли храсти образуваха под снега неравни купчини също като деца, сгушили се под одеялото в очакване да направят някоя беля. Къпините бяха твърде коварни и се вкопчиха в панталоните й с остри жилави пръсти. Но навремето моравата е била пищна, обсипана с пъстри цветя.

Ако Рейф имаше въображение, отново щеше да бъде такава.

Рийгън си напомни, че градината е негов проблем и пое към счупената предна веранда.

Погледна часовника си и се намръщи. Рейф закъсняваше.

Младата жена се огледа и потропа с крака, за да се постопли. Той едва ли очакваше от нея да стои на студа и вятъра и да го чака. Най-много десет минути, каза си. После щеше да му остави бележка, съвсем строга бележка за това как трябва да се спазват уговорките, и щеше да си тръгне.