Нора Робъртс: Завръщането на Рейф

Тя се отдръпна назад, тъй като винаги се боеше да не даде повод за приказки.

— Сега имам две деца.

— Момче и момиче. Чух. — Той подръпна презрамката на престилката й и загрижено си помисли, че прекалено много е отслабнала. — Все още ли работиш тук?

— Да. Ед е отзад.

— Ще отида да я видя след минутка. — Сложил ръка на рамото на Каси, той върна поглед на Рийгън. — Коя е приятелката ти?

— О, съжалявам. Това е Рийгън Бишъп. Собственичка е на «Отминали времена», антикварен и мебелен магазин. Намира се две къщи по-надолу. Рийгън, Рейф Макейд.

— От братята Макейд. — Тя протегна ръка. — Вече се разчу.

— Не се съмнявам. — Без да откъсва очи от нейните, мъжът пое ръката й и я задържа. — Антикварни предмети? Какво съвпадение. Тъкмо това търся.

— Така ли? — Щеше да рискува достойнството си, ако си издърпаше ръката от неговата. Блясъкът в очите му подсказваше, че той съзнава това. — Имате ли предпочитания към някоя епоха?

— Средата и края на деветнайсети век — всичко отначало до край. Имам триетажна къща, трябва да се обзаведат към триста и седемдесет квадратни метра. Смятате ли, че ще се справите?

С огромно усилие на волята се сдържа да не зяпне от изумление. Печелеше добре от туристите и местните жители, но поръчка като тази щеше лесно да утрои обичайния й приход.

— Сигурна съм, че ще се справя.

— Купил си къща? — прекъсна ги Каси. — Мислех, че ще отседнеш във фермата.

— Засега наистина съм там. Къщата още не е обитаема, не и за мен. След като се ремонтира и реставрира, ще я отворя като хотел. Купих старото имение на Барлоу.

Смаяна, Каси едва не изпусна каната с кафе, която бе донесла за Рейф.

— Имението на Барлоу? Но то е…

— Обитавано от духове? — Безразсъдно пламъче проблесна в очите му. — По дяволите, така е. Какво ще кажеш за парче пай с кафето, Каси? Изведнъж огладнях.

Рийгън си тръгна, но Рейф остана около час и хапна обилно, докато децата на Каси весело се втурнаха в кафенето, целите в сняг. Тя смъмри момчето, задето е забравило да си сложи ръкавиците, изслуша момиченцето с големи очи, което тържествено й разказа за приключенията в училище.

Рейф си помисли, че е някак тъжно и в същото време успокояващо да наблюдава как приятелката му от детинство, настанява децата си в сепарето да си пишат домашните и да рисуват.

Много неща си бяха останали същите след десет години. Но бяха настъпили и много промени. Ясно му беше, че новината за пристигането му и сега жужи по телефонните жици. Беше доволен от това. Искаше градът да знае, че се е върнал — и то не с подвита опашка, както бяха предсказали мнозина.

Сега имаше пари в джоба си и планове за бъдещето.

Имението на Барлоу лежеше в основата на плановете му. Не си падаше по призраци, но къщата го бе преследвала през всичките тези години. Сега му принадлежеше, до последния камък и къпина — и каквото още там пазеше. Щеше да промени изцяло, така както бе променил себе си.

Един ден щеше да застане на най-високия прозорец и да наблюдава оттам града. Щеше да докаже на всички — дори на Рейф Макейд — че е достоен за уважение.

Остави под чашата си щедър бакшиш, ала без да прекалява, за да не притесни Каси. Тя бе доста слабичка, а погледът й — твърде предпазлив. Единствено докато бяха заедно с Рийгън тази деликатна уязвимост бе заменена от облекчение.

Ето тази жена умееше да се владее, помисли си Рейф. Твърд поглед, упорита брадичка, нежни ръце. Дори не трепна, когато й предложи да обзаведе целия хотел. Сигурен бе, че вътрешно е изпаднала във възторг, но с нищо не се издаде.

Като човек, врял и кипял в тези неща, той искрено й се възхити. Времето щеше да покаже дали тя ще се справи с предизвикателството.

А човек трябва да живее в настоящето.

— Значи антикварният магазин е две къщи по-надолу?

— Точно така. — Каси държеше под око децата, докато приготвяше нова кана с кафе. — Отляво. Само че не вярвам да е отворено.

Рейф нахлузи якето си и се усмихна.

— Сигурен съм, че е отворено.

Излезе навън и тръгна по улицата с разкопчано яке, снегът заглушаваше стъпките му. Както очакваше, лампите в «Отминали времена» светеха. Наместо да потърси подслон вътре, мъжът огледа витрината. Беше подредена ефектно и с вкус.

Парче син брокат падаше на различни нива като бляскав водопад. Порцеланова кукла с ярки очи седеше на детско люлеещо се столче, в краката й се търкаляха куп старинни играчки. Озъбен нефритен дракон извиваше тяло върху малка поставка. Лъскава махагонова кутия за бижута бе оставена отворена, бляскави накити се изсипваха от чекмедженцата й, сякаш само преди миг ръцете на жена бяха търсили подходящото украшение.