Нора Робъртс: Завръщането на Рейф

— Така е — съгласи се Каси. — Никой не вярваше, че от тях ще излезе нещо, но Девин е чудесен шериф. Много е честен. Джаред има добра адвокатска практика в града. А Шейн… е, има трески за дялане, но работи като луд във фермата. Когато бяха по-млади и се изсипваха в града, майките заключваха дъщерите си, а мъжете си пазеха гърбовете.

— Истински почтени граждани, а?

— Бяха млади и винаги изглеждаха ядосани на нещо. И най-вече Рейф. В нощта, когато замина от града, двамата с Джо се сбили за нещо. Рейф му беше счупил носа и му беше избил няколко зъба.

— Наистина ли? — Рийгън си помисли, че е възможно да хареса Рейф все пак.

— Рейф винаги търсеше да се сбие с някого. Баща им почина, когато бяха деца. Аз трябва да съм била на десет години — спомни си тя. — После умря и майка им, точно преди Рейф да напусне града. Беше болна повече от година. Ето защо по онова време нещата във фермата много се влошиха. Повечето хора мислеха, че братята Макейд ще бъдат принудени да разпродадат всичко, но те издържаха.

— Тримата са издържали.

— Да… — Каси с наслаждение отпи от кафето. Толкова рядко й се случваше просто да поседи. — Та те бяха още момчета. Джаред трябва да е бил на двайсет и три, а Рейф е само десет месеца по-малък. Девин е четири години по-голям от мен, а Шейн е с година по-малък от него.

— Изглежда госпожа Макейд е била доста заета жена.

— Тя беше прекрасна. Силна. Крепеше всичко, колкото и да се влошаваха нещата. Винаги съм й се възхищавала.

— Понякога е нужно да си силен, за да вървят нещата — промърмори Рийгън. Тя поклати глава. Беше си обещала, че няма да оказва натиск. — Е, защо смяташ, че се е върнал?

— Нямам представа. Казват, че сега е богат. Бил спечелил куп пари чрез купуване и препредаване на къщи. Притежава компания и всичко останало. «Макейд». Така я нарича. Просто «Макейд». Майка ми винаги казваше, че ще свърши мъртъв или в затвора, но… — Гласът й заглъхна, щом младата жена хвърли поглед през прозореца. — Господи — промълви тя. — Шерилин беше права.

— Моля?

— Той изглежда по-добре от всякога.

Изпълнена с любопитство, Рийгън се извърна точно когато вратата се отвори. Принудена бе да признае, че черната овца на града наистина е изключително привлекателен мъж.

Той отърси снега от гъстата си коса с цвят на въглищен прах и съблече черното кожено яке, което не бе предназначено за зимите по Източния бряг. Рийгън си помисли, че има лице на войн — малкия белег, небръснатата брада, леко гърбавия нос, заради който лицето не беше сладникаво красиво.

Тялото му изглеждаше твърдо като гранит, а очите — пронизващо зелени — не бяха по-нежни.

В износена фланелка, скъсани джинси и очукани ботуши, той нямаше вид на богат и преуспял. Но със сигурност изглеждаше опасен.

На Рейф му бе и забавно и приятно, че кафенето на Ед си е все същото. Столовете до плота сякаш бяха същите, на които като дете бе похапвал мелба или пък бе отпивал от кока-колата си. И ароматите, които се носеха във въздуха, бяха същите — олио, запържен лук, дим от цигарите на Ед и бръмченето на машината за белене на ананаси.

Беше сигурен, че Ед е отзад в кухнята, приготвя хамбургери или пък лъска тигани. И напълно сигурен, че мъжът в сепарето е старият Тайдс, който хърка, докато кафето му изстива. Така беше от години.

Очите му хладно и преценяващо се плъзнаха по искрящо белия плот с пластмасовите чинийки с пайове и торти, по стените с черно-белите снимки от Гражданската война, към сепарето, където две жени пиеха кафе.

Зърна непозната. При това доста привлекателна. Коса с цвят на пчелен мед, подстригана равно до брадичката, обрамчваше нежно лице с прекрасна кожа. Дълги ресници се спускаха над тъмни и хладно любопитни сини очи. Дръзка мъничка бенка точно в ъгълчето на чувствената сериозна уста.

Хубава като картинка, мина му през ума. Сякаш изрязана от някое лъскаво списание.

Двамата се взираха един в друг, преценяваха се както човек преценява някоя изключително привлекателна дрънкулка на витрината на магазин. Сетне Рейф отмести поглед към крехката дребничка блондинка с блуждаещи очи и колеблива усмивка.

— Дявол да го вземе. — Мъжът се усмихна и заведението като че се затопли с двайсетина градуса. — Малката Каси Конър.

— Рейф. Чух, че си се върнал. — Веселият й смях, когато Рейф я измъкна от сепарето, накара Рийгън да повдигне вежди. Толкова рядко чуваше Каси да се смее тъй непринудено.

— Хубава както винаги — рече мъжът и я целуна звучно по устните. — Кажи ми, че си изритала онзи идиот и си ми освободила пътя.