Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

Бутилчици с парфюм бяха подредени в прекрасни съчетания от багри върху емайлирана полица.

Сложи блясъка отвън и подмами клиентите вътре, помисли си Рейф.

Звънчета за шейна пропяха мелодично, когато отвори вратата. Вътре ухаеше на канела, карамфил и ябълки. И на Рийгън Бишъп, рече си Рейф, след като пое дълбоко въздух. Изисканият съблазнителен парфюм, който бе доловил в кафенето, се усещаше и тук.

Мъжът бавно продължи своя оглед. Мебелите бяха подредени прецизно и човек спокойно можеше да обикаля между тях. Канапе тук, маса — там. Лампи, купи, вази, които бяха едновременно стока и украса. Голяма маса за трапезария бе изискано подредена със сервиз от китайски порцелан и стъклени чаши, свещи и цветя, сякаш гостите се очакваха всеки момент. Стар грамофон бе поставен отворен до шкаф, пълен с плочи за седемдесет и осем оборота.

Имаше три стаи, всичките изчистени до блясък и идеално подредени. Върху вещите нямаше нито прашинка. Рейф спря до кухненски шкаф, пълен с бели керамични чинии и сини буркани.

— Много го харесвам — обади се Рийгън зад гърба му.

— Имахме същия в кухнята на фермата. — Рейф не се обърна. Бе усетил, че тя е зад него. — Мама държеше в него чиниите, които употребявахме всеки ден. Бяха бели също като тези. И чашите. Дебелите, които не се чупеха лесно. Хвърли веднъж една по мен.

— Улучи ли те?

— Не. Но щеше да ме улучи, ако искаше. — Той се извърна и се усмихна. — Имаше много точна ръка. Какво правиш в това забутано градче, Рийгън Бишъп?

— Продавам си стоките, Рейф Макейд.

— Стоките ти никак не са лоши. Колко струва дракона на витрината?

— Имаш отличен вкус. Пет долара и петдесет.

— Това е обир, Рийгън. — Мъжът протегна ръка и разтвори единственото копче на синия й блейзер.

Жестът й се стори необичайно интимен, ала тя предпочете да не го обсъжда.

— Заслужава си цената.

— Ако си умна, можеш да получиш повече. — Той пъхна ръце в джобовете си и поднови разходката си из магазина. — Откога си в града?

— През лятото станаха три години.

— Откъде си? — Тъй като тя не отговори, мъжът се извърна и вдигна вежди. — Просто се опитвам да поддържам разговор, скъпа. Обичам да проучвам хората, с които работя.

— Още никаква работа не сме свършили. — Тя прибра косата зад ухото си и се усмихна. — Скъпи.

Мъжът избухна в искрен смях. Рийгън усети как неволно откликва. Бе сигурна, че Рейф е от онзи тип мъже, за които майките не забравят да предупредят дъщерите си. Но колкото и изкусително да беше, бизнесът си беше бизнес. И винаги бе на първо място.

— Струва ми се, че ще те харесам, Рийгън. — Той отметна глава. — Ти наистина си хубавица?

— Пак ли поддържаш разговор?

— Просто отбелязвам. — Все още усмихнат, мъжът сведе поглед към ръцете й. Тя носеше доста пръстени — прекрасни искрящи камъни и тънки златни халки. — Означава ли някой от тях, че нещо може да ми се изпречи на пътя?

Стомахът й се сви. Гърбът й се скова.

— Зависи по кой път си тръгнал.

— Не — обяви той. — Не си омъжена. Иначе щеше да ми хвърлиш тази новина в лицето. Така значи. — Доволен, той се настани на канапето, тапицирано в червено кадифе и подпря ръка на облегалката. — Искаш ли да седнеш?

— Не, благодаря. Да говорим по работа ли си дошъл, или за да ме придумаш да легна с теб?

— Никога не придумвам жените да легнат с мен — усмихна се Рейф.

Не, разбира се, помисли си тя. Достатъчно бе само да се усмихне и да ги повика с пръст.

— По работа, Рийгън. — Той кръстоса крака. — Засега само по работа.

— Чудесно. Тогава ще ти предложа топло ябълково вино.

— Приемам.

Тя се отправи към задната част на магазина. Останал сам, Рейф потъна в мисли. Нямаше намерение да бъде толкова дързък, просто не си бе дал сметка колко силно го привлича тя. Изглеждаше доста недостъпна в ушития по поръчка блейзер с изисканите си бижута, хладните очи и изкусителния аромат.

Ясно му бе дала да разбере, че пътят към сърцето й ще бъде доста трънлив. Макар рядко да избираше отъпканите пътища, сега се бе нагърбил с прекалено много неща, за да приеме предизвикателството.

И ето че тя се върна в стаята. Рейф плъзна поглед по дългите й стройни крака нагоре до светлата коса, закрила наполовина лицето.

По дяволите, помисли си, винаги бе съумявал да включи каквото поиска в плановете си.

— Благодаря. — Той пое димящата чаша. — Мислех да наема фирма от Вашингтон или Балтимор, или сам да пообиколя магазините.

— В състояние съм да доставя всичко, което е във възможностите на фирма от Вашингтон или Балтимор и да предложа по-добра цена. — Надяваше се да е така.