Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Може би. Работата е там, че ми допада идеята да си върша работата по-близо до вкъщи. Ще видим какво можеш да направиш. — Той отпи от виното. Беше горещо и люто. — Какво знаеш за имението на Барлоу?

— Разпада се. Смятам, че е престъпление, задето не е било направено нищо, за да се запази. В тази част на страната обикновено са много внимателни с историческите местности и сгради. Но градът не обръща внимание на това място. Ако имах средства, сама бих го купила.

— И щеше да получиш много повече от това, за което си се спазарила. Къщата е здрава като скала. Ако не беше толкова добре построена, да се е срутила досега. Но по нея ще има много работа… — В съзнанието му се оформи ясна картина. — Подовете трябва да бъдат изравнени и уплътнени, стените — измазани или срутени, прозорците — сменени. Покривът е в ужасно състояние. — Сви рамене. — Нужни са само време и пари. Когато стане готова, искам да изглежда такава, каквато е била през 1862 година, когато семейство Барлоу са живели там и са наблюдавали битката при Антиетам от прозореца на салона си.

— Така ли е било? — усмихна се Рийгън. — Аз пък мислех, че страхливо са се изпокрили в мазето.

— Представям си го по друг начин. Богатите и привилегированите наблюдават представлението, може би изпитват раздразнение, когато някой прозорец се напука заради топовните гърмежи или пък виковете на умиращите разбудят бебето от дрямката му.

— Циничен си. Да си богат не означава, че няма да изпиташ ужас, като наблюдаваш как хората умират на моравата пред къщата ти.

— Битката не е стигнала толкова близо. Както и да е, ето какво искам — оригиналните цветове, външен вид, тапети, мебели, дребни украшения. Той изпита нужда да запали цигара, ала я потисна. — Как ти се струва да ремонтираш къща, обитавана от духове?

— Интересно. — Тя го стрелна с поглед. — Освен това не вярвам в духове.

— Ще повярваш, преди да приключим. Като дете прекарах една нощ там заедно с братята си.

— Скърцащи врати, дрънчене на вериги?

— Не. — Той вече не се усмихваше. — Като изключим онези, които Джаред беше подготвил, за да изплаши до смърт останалите. На стълбите има едно място, където кръвта ти се смръзва в жилите. До камината във всекидневната мирише на дим. Усещаш как нещо наднича иззад рамото ти, като вървиш по коридорите. Ако е достатъчно тихо и напрегнеш слух, можеш да чуеш звън на саби.

Рийгън неволно потръпна.

— Нали не се опитваш да ме изплашиш, за да се откажа от сделката? Няма да успееш.

— Само давам подробно описание. Искам да огледаш мястото, да минем заедно през всички стаи. Ще проверим какви идеи имаш. Утре следобед удобно ли ти е? Около два?

— Ще бъде чудесно. Трябва да взема и размерите.

— Значи се уговорихме. — Той остави чашата си и стана. — Хубаво се работи с теб.

Тя отново пое ръката му.

— Добре дошъл у дома.

— Ти си първият човек, който ми го казва. — Наслаждавайки се на иронията, той вдигна ръката й към устните си, без да откъсва поглед от очите й. — Но за теб е обяснимо. Ще се видим утре. И свали дракона от витрината, Рийгън. Искам го — добави на път към вратата.

Рейф отби и спря колата встрани от пътя, който водеше извън града. Без да обръща внимание на снега и ледените пръсти на вятъра, мъжът се взря в къщата, която се издигаше на хълма.

Счупените прозорци и хлътналите веранди не издаваха нищо също както и мрачните очи на Рейф. Призраци, помисли си той, докато снегът тихо се сипеше наоколо. Може би. Но започваше да осъзнава, че единствените призраци, на които се опитваше да осигури покой, са вътре в него.

За Рийгън, най-хубавото в това да притежаваш магазин бе, че можеш да купуваш и продаваш каквото си поискаш, сам да разполагаш с времето си и сам да създаваш обстановката.

Макар да беше единствен собственик и единствен работник в «Отминали времена», Рийгън Бишъп не допускаше безделие. Като свой шеф тя бе строга, често безкомпромисна и очакваше най-доброто от персонала си. А като персонал работеше упорито и рядко се оплакваше.

Имаше точно това, което винаги бе искала — дом и бизнес в малко провинциално градче, далеч от напрежението и главоболията на големия град, където бяха преминали първите двайсет и пет години от живота й.

Преселването в Антиетам и започването на собствен бизнес бяха част от нейния петгодишен план след завършването на университета. Бе защитила успешно магистърска степен по история и бизнес мениджмънт и по времето, когато се дипломира, вече бе натрупала петгодишен опит в търговията с антикварни предмети.