Нора Робъртс - Завръщането на Рейф

— Да, разбира се. Исках Джо да бъде арестуван.

— Хубаво и чисто. После отиде да пазаруваш.

— Аз… — Тя сплете пръсти, сетне отпусна ръце. — Помислих си… Сигурна бях, че Каси ще се разстрои и исках… Просто си помислих, че ако приготвя хубава вечеря, и двете ще се почувстваме по-добре.

— И през цялото време, докато ходи при Девин, до супермаркета и обратно, не намери начин да ми се обадиш. Изобщо не ти хрумна, нали?

— Бях… — Тя понечи да продължи, сетне затвори уста. — Добре, да. Това беше първата ми реакция, но се успокоих и реших да не ти се обаждам.

— Успокоила си се?

— Да, осъзнах, че това е мой проблем и че отговорността да се справя с него е моя.

Честният й отговор го преряза като нож. Изпълваха го гняв и болка.

— А след като те нападна, след като се опита…

Не можеше да го каже. Имаше чувството, че ако го изрече, ще се разпадне на парченца.

— И тогава не ти мина през ума да ми се обадиш. Научих от Шейн, защото бил при Девин, когато му се обадили и решил, че сигурно ще проявя интерес.

Рийгън осъзна, че по някакъв начин го бе наранила. Направила го бе неволно. Нямаше представа, че е възможно той да бъде наранен.

— Рейф, бях неспособна да разсъждавам — тя пристъпи напред, сетне спря. Даде си сметка, че няма смисъл да продължава. — Бях вцепенена. Когато дойдох на себе си, бях в офиса на Девин. Всичко се случи толкова бързо — искаше й се той да проумее, да я разбере, — а през повечето време ми се струваше, че изобщо не съм там.

— Справяше се.

— Трябваше. Безполезно би било да рухна.

— Наистина умееш да се съвземаш. — Той взе отново чука. — Съвсем сама.

— Трябва да мога. Стремя се да мога, защото…

— Защото не искаш да бъдеш като майка си — довърши той вместо нея.

Звучеше толкова грубо, толкова глупаво.

— Добре, да, отчасти е вярно. За мен е важно да притежавам определени качества, но това не е сред тях. Не ти се обадих само защото…

— Не си имала нужда от мен. — Огънят в очите му беше угаснал. Твърде малко топлина бе останала в него. — Нямаш нужда от мен.

Отново я обхвана паника.

— Не е вярно.

— О, сексът е страхотен. — Той се усмихна хладно, мрачно. — Това е нужда, с която двамата се справяме наистина добре. Мой проблем е, че позволих нещата да станат прекалено лични. Няма да повторя грешката си.

— Не става дума за секс.

— Напротив. — Той измъкна пирон от торбичката, постави го на място. — За секс става дума от самото начало. Това е всичко, което имаме. Не е малко. — Заби пирона с един удар. — Знаеш къде да ме намериш, щом ти се прииска.

Кръвта се оттегли от страните й, студена ръка сграбчи сърцето й.

— Как можеш да кажеш такова ужасно нещо.

— Твоите правила, скъпа. Защо да усложняваме хубавата връзка, нали така?

— Не искам отношенията ни да бъдат такива, Рейф.

— Е, сега аз искам. Изборът е твой, приемаш или отказваш. — Заби нов пирон в дървото. Нямаше да й даде възможност да го нарани отново. Никоя жена не го бе наранявала така.

Тя отвори уста, понечи да му каже, че отказва, че го изоставя. И не можа. Сълзи пареха в очите й. Нима в такъв неподходящ момент трябваше да осъзнае, че е влюбена в него?

— Това ли изпитваш наистина?

— Аз също се опитах да кажа това, което мисля.

Тъй като не желаеше да се унижава, тя преглътна сълзите.

— И всичко това е, защото си ядосан заради случилото се. Заради начина, по който се справих.

— Да речем, че това изясни нещата. Не искаш да си усложняваш живота, нали?

— Не, аз…

— Аз също не искам да усложнявам моя. Наречи го его… Имам си го. Не ми харесва да тичаш при брат ми вместо при мен. Както ти каза, излях си яда. Сега можем да върнем нещата такива каквито бяха. Каквито са и сега.

Не си беше дала сметка, че би предпочела смъртоносната му ярост пред това хладно премерено безразличие.

— Не съм сигурна, че това е възможно. Не мога да ти дам отговор веднага.

— Премисли, Рийгън. В това също те бива.

— Ако желаеш… — Тя притисна ръка към устните си, почака, докато успя да овладее гласа си. — Ако предпочиташ да прекратиш деловите ни взаимоотношения, мога да ти дам имената на други търговци в района.

— Няма причина за това. Бездруго изостанах със сроковете. — Когато се извърна към нея, видя само, че очите й са сухи, лицето й не издаваше нищо. — Мога да приема доставката за тази стая след седмица, ако те затруднява съхранението.

— Чудесно. Ще уредя транспорта. — Тя се извърна и слепешком посегна към бравата. Ужасена, че ще рухне, излезе бързо. Затича се едва когато излезе навън и вятърът зашиба мокрите й бузи.